Беше началото на октомври 2020 година… По време на Пандемията…
Аз бях извън страната… Разбрах, че моята съпруга и малкият ми син (тогава 19 годишен) са купили 2-месечно кутре порода Ши-цу(Shuh tzu) от Чорлу; Започнаха да ми пращат снимки на кученцето, на кът за игра, храна, играчки, легло и др. на кученцето. И бяха толкова щастливи, все едно се е родило бебе в къщи…
Казах си, "само това ни липсваше вкъщи". Но, всички бяха толкова щастливи и развълнувани, че не успях да се изкажа на глас…
Когато се върнах вкъщи, силна миризма на оцет ме удари до дробовете. После разбрах, че моите са послали пелени за да може кученцето да пикае там, но то често пикаело и встрани. И те веднага са избърсвали опиканите повърхности извън пелените с оцет. Така кученцето се учело, че не трябва да пишка на тези места.
Когато видях за първи път кученцето, беше около 500 грама мъничко, с изпъкнали очи, сплеснат нос, сладко като плюшена играчка и толкова обичливо, че постоянно се гушкаше в мен и искаше обич.
Преди аз да си дойда вкъщи, моята съпруга и синът ми не са успели да се разберат за име на кученцето. И докато спореха за това, те решиха кученцето да се казва Лео. На мен обаче това име никак не ми хареса, стори ми се твърде официално. Аз го нарекох Лоли и сега според настроението си му викам "Лоли, Лолиш или Лолито". Кучето реагира еднакво добре на всички тези имена...
Само за месец, Лоли се научи да пикае върху своите кучешки памперси…
Така в следващите няколко месеца намалихме местата на памперсите първо на две, после на едно и когато започнахме да извеждаме малкия Лоли на сутрешна и вечерна разходка махнахме и последния кучешки памперси от дома.
Сега вече Лоли успява да удържа тоалетните си нужди дори по 18 часа, когато е вкъщи.
И докато си мислех, как Лоли успява да удържа чишкането си по 18 часа… Успях да разгадая тайната му.
Когато извеждаме Лоли на разходка, още с излизането от къщата се отправя към оградата на съседната жилищна кооперация и си намира ъгълче да чишка, после си намира друго местенце и чишка пак, после чишка малко до пътния знак на тротоара, после на оградата на друга сграда, после до едно дърво. При една разходка Лоли чишка 18-19 пъти. Не остава нищо в пикочния му мехур, но то продължава да повдига краченце и опитва да чишка още 5-6 пъти.
То това го прави, за да остави собствената си миризма на повече места, но без да осъзнава прави и упражнение на Кегел, като отпуска и задържа много пъти. С други думи, то развива тазовата си мускулатура, включително и на пикочния мехур и затова може да издържа дълго време.
Лоли знае точно къде в кухнята е неговата храна. И когато огладнее сяда там и започва да чака, ако чакането се проточи ни вика със свой специален лай.
Обикновено когато ние се храним, му слагаме храна, но то първо идва на нашата маса за да "изкърти" нещо по вкусно и когато вече вдигаме масата отива да довърши своята храна. В това отношение е много хитър.
Лоли се плаши най-много от гръмотевици, когато гръмне иска веднага да се скрие при най-близкия до него човек…
Лоли е мъжко куче, но се нуждае от грижи като на момиченце… Както всяко живо същество харесва да бъде обичан и гален.
Моята съпруга му реше и оправя прическата всяка сутрин, при това то стои спокойно като едно момиченце. Космите му не падат, те растат все по-дълги. Затова е невъзможно да живее самичко сред природата. Лоли като чели знае всичко това и затова с своето игриво и радостно поведение ни кара всички нас да го обичаме и така живее силно обвързан за нас.
Понякога Лоли отнася чехлите на жена ми, тогава се налага да го гоня за да взема чехлите, после за наказание го затварям за две минути в една стая. Когато отворя вратата на стаята първо отива при своята купа с вода и си допира муцунката, после прави същото с купата си с храна и страни от мене. Но когато го викна с "Ела Лоли" веднага тича при мен. Лоли никога не таи омраза.
Лоли много обича да гони уличните котки и да лае по тях. То има две специални легла на нивото на прозорците от двете страни на къщата ни. В тези легла с часове може да наблюдава котките отвън. Когато прозре котка или куче, опашката му става като вентилатор, започва да лае, и ако някой от нас отиде при него в този момент Лоли го докосва с нослето си и усилва своя лай още повече…
Когато на Лоли му се приспи през деня, то си избира място или в антрето или в една от стаите откъдето може да вижда всички врати на апартамента, така следи всеки, който влиза или излиза от дома…
Лоли се натъжава много, когато някой излиза от дома, преживява мъката си като се крие. Но, когато някой се прибира то разпознава стъпките още докато човекът е на улицата и с пълно вълнение започва да чака. Веднага скача от радост върху влезлия вкъщи, завърта опашка и се търкаля по пода… Играе като Шут, това му е в природата…
Все пак предците му са забавлявали китайски императори. Забавлението е заложено в гените му…
Тези негови жизнени игри радват всички вкъщи и ни повдигат настроението.
Ех този Лоли…
Наистина е невероятно обичан наш "Шут"!
Добре, че те има Лоли!
Дурмуш Арда
Заб. Месечните разходи на Лоли са над 500 лири в т.ч. за ветеринарни услуги, храна, играчки и други.