„Лудото“ строителство в Кърджали и спазват ли се инженерно- геоложките и техническите проучвания, както и законовите нормативи при изграждането на новите жилищни сгради в града?!
Мексико Сити 1985г.
В 7:17 сутринта на 19 септември 1985 година, земетресение с магнитут 8,1 на цели 350 км от Мексико Сити срива града със земята.
Загиват над 10 000, ранени са над 30 000 /много, от които тежко/, а над 95 000 души остават без подслон. Разрушени са 416 сгради, а други хиляди са сериозно увредени. Материалните щети се оценяват на милиарди долари…
Но, защо земетресение с епицентър в Тихия океан, на над 350км от града нанася такива чудовищни поражения?
Отговорът: Строителният бум след 50-те години, и липсата или неспазването на геоложките и инженерно-техническите нормативи при строителството… Голяма част от Мексико Сити е изграден на мястото на пресушено езеро и основните причини за тежките поражения по сградите са резонансът в седиментите на езерното дъно и дългата продължителност на разклащането.
Кърджали като град разположен в източните Родопи, също не е застрахован от силно земетресение. Но, друга опасност за града са големите свлачищни райони в непосредствена близост, особено разломите в близкото село Сипей, които се простират дори в границите на града. Свлачищата се активизират при всяко преовлажняване на бентонитовите глини в района на село Сипей. Друго голямо свлачище е в района на село Енчец, което според експерти засега не застрашава намиращата се наблизо стена на язовир „Кърджали“.
Но, какви нови поражения ще нанесат тези нестабилни земни пластове на североизток и на северозапад от Кърджали в бъдеще не може да се предположи. Не може да се предположи и кога ще е следващото голямо земетресение.
Тогава възникват следните въпроси:
На снимката: „ново“ строителство на десния бряг на Арда
1. Защо се строи безогледно почти в коритото на река Арда в града? Изглежда така, че се строи на поразия, кой както и където намери, и едва след това се прокарват някакви пътища, къде асфалтирани, къде не…
На снимката: ново „високо“ строителство на левия бряг на Арда
2. Безопасно ли е да се изграждат 10 етажни жилищни сгради върху алувиалните наслаги на реките? Това са почвените пластове разположени в речните корита, речните тераси и долините. Представени са от пластове песъчливи и глинести почви, а така също и от чакъли, пясъци, тини и глини понякога с органични примеси.
На снимката:нова 6 етажна жилищна сграда до парк „Простор“ на няколкостотин метра от свлачище "Сипей"
3. Безопасно ли е да се изгражда 6 етажна жилищна сграда в относителна близост до един от свлачищните разломи? Простира ли се свлачищният разлом на с. Сипей северно от парк „Простор“ и спазва ли се наредбата с, която се определят техническите изисквания при проектиране на геозащитни строежи и мероприятия и на сгради и съоръжения в свлачищни райони.
Свлачище "Сипей"
4. Каква е отговорността на кмета и главния архитект на общината, и каква е отговорността на държавата по отношение на жилищното строителство? Спазват ли се правилата на разполагане на сградите при застрояване? Спазват ли се стриктно всички геоложки, инженерно-техническите и законови нормативи при изграждането на нови жилищни сгради?...
Мнозина считат, че във времена на лудо печелене на пари от жилищно строителство, във времена на силна политическа обвързаност на строителни фирми и безкраен преход в съдебната система е възможно да се пренебрегват или заобикалят част от инженерните и нормативни изисквания за новите жилищни сгради. Но, последствията могат да бъдат катастрофални.
Това, което всеки потенциален купувач на жилище може да направи обаче е, сам или с помощта на експерт да се запознае възможно най-добре с подробностите и с геопроучвателната и проектантска документацията относно структурната стабилност на терена и на сградата, както и да се огледа дали наоколо има изградени други жилищни сгради с подобна височина и структура…
За съжаление, в днешно време много от купувачите на жилища, не се интересуват от такива подробности, а някои купуват без дори да са видели лично сградата и жилището, по логиката „…и другите така правят“.
rodopite.net