Потокът от хиляди българи към модерните турски болници се увеличава всяка година
Годишно в Турция се лекуват над пет хиляди българи, които плащат над 100 млн. лв.
Всяка година няколко хиляди българи харчат над 100 млн. лв. в Турция.
И не познахте, не са за ваканция, а за друг вид пътуване - за лечение на рак. Причината е класическа - дефицит на услугата в България, а посоката е избрана, защото е качествено и по-евтино от Европа.
Турция привлича задграничните си пациенти съвсем целенасочено - с инвестиции в апаратура, образовани в световни университети лекари и, естествено, добър маркетинг.
А България бавно започва да опитва да предотврати отлива. С 220 млн. лв. за апаратура държавата иска да спре "тъжния керван онкоболни" към Турция, обобщи здравният министър Петър Москов.
Сумата от 100 млн. лв. е приблизителна, защото статистика за лекувалите се в южната ни съседка не се води никъде. Но ако е вярна, означава, че минимум 1200 души годишно отиват на лекар в Турция само за лечение на рак. Според данните на представителствата на турските болници и компаниите за медицински услуги до Турция се пътува още за лечение на тежки, редки заболявания, за които в България няма специалисти, за трансплантации, за неврохирургични и ортопедични операции и процедури, за ин-витро и за пластични операции, като общият брой лекувани пациенти се движи над 5000 души.
Пътят към Модерното Здравеопазване в Турция
В контраст на безкрайните проблеми в здравния сектор в България съседна Турция развива изключително модерна медицина. Преди повече от 10 години правителството на Партията на Справедливостта и Развитието /АКП/ решава, че ще реформира здравната си система и ще предостави почти безплатно здравеопазване на гражданите си, ще инвестира активно в обучението на лекарите си в Германия, Великобритания и САЩ и ще им осигури високо заплащане, за да не напускат страната.
Освен това Турското Правителство насърчава инвестициите в здравния сектор, за да развие медицински туризъм на световно ниво. Първата частна болница в страната започва работа през 1974 г.
Общо 42 клиники в Турция са акредитирани по най-високите американски стандарти за качество и безопасност – JCI. В частните и университетските болници се прилагат възможно най-новите методи на лечение и лекарства.
В момента в България имат представителства няколко големи частни турски болници – "Анадолу" (Истанбул), един от най-големите здравни холдинги в света, чиито турски болници са веригата "Аджъбадем", първата частна клиника в Турция – "Гювен", а отскоро и истанбулската Liv Hosptal.
Освен собствените представителства на отделни болници пациентите могат да избират да се лекуват в 10 болнични групи в Турция с над 60 клиники, както и през медицинското подразделение на туроператора "Караджъ турс интернешънъл" – "Медикал Караджъ". Първите представителства на турски частни болници се намират в Пловдив. Причините - областта е с най-голям брой онкоболни, Южна България е на часове път от Истанбул, а освен това част от населението говори на турски.
Страната се избира и защото макар на теория здравната каса да плаща лечение в ЕС, ако то липсва в страната, процедурата е много бавна, страничните разходи са в пъти по-високи, а не на последно място държавата бави плащанията към европейските здравни системи и част от тях започват да отказват да лекуват български граждани.
Въпреки всички спънки годишно държавата плаща около 500 млн. лв. обществени средства за лечение на български граждани и особено на деца в ЕС и в чужбина. А каква е разликата показва следващият пример: "Предложихме на държавата да плати трансплантация на костен мозък на дете в турска болница за 80 хил. евро, изпратиха пациента в европейска клиника за 150 хил. евро, вероятно заради европейската солидарност", коментира д-р Васил Маргаритов, мениджър на софийския офис на "Аджъбадем".
Разликите на Турското Здравеопазване с България!
Пътуванията са илюстрация на ниското качеството на българската здравна система – липсата на достатъчно лекари в най-тежките специалности като онкология, дефицитът на елементарна апаратура, на това, че доскоро българските онкоклиники бяха само държавни и общински и изглеждаха крайно неуютно, на това, че в повечето случаи болният трябваше сам да търси лекар, който да го оперира, свободно място за лъчетерапия и химиотерапия, да си плаща сам изследванията и да се лута в лабиринта на системата. В България все още се чака дълго за специализирани изследвания и лъчелечение.
Има и много случаи на неуточнени диагнози, на грешки, на забавено лечение, на болести, които не се лекуват в България. На места продължава да стои въпросът и с лекарствата, и с това дали болницата има лимит за медикаменти, както и дали здравната каса покрива продукта. Има и доплащане – независимо дали е регламентирано или не.
"Големият брой на лекуващи се в Турция на собствени разноски не трябва да изненадва никого, защото всички знаем, че в много български болници има отношение към пациентите, от което да ти се доплаче. Хората продават колите и имотите си и ми разказват как в Турция ги държат за ръка, как ги карат да се чувстват специални. Докато не променим това, те ще пътуват и ще търсят начин да имат усещане, че са лекувани от хора, на които им пука и знаят какво правят", коментира Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.
Всяка година Турция приема близо половин милион пациенти от чужбина, като най-много са от Близкия изток, Русия, Германия и Холандия, където има големи турски диаспори. Там се лекуват и болни от Албания, Косово (които имат междудържавно споразумение с Турция) и страните от ОНД.
"Става въпрос за държавна политика – на всеки един долар, инвестиран в модерна болница, държавата инвестира един долар под формата на подкрепа – реклама на Турция и болниците й, ниска ставка на ДДС за лекарства и медицински услуги, широка подкрепа за обучение на медицински специалисти, субсидиране на иновативната медицина", коментира д-р Васил Маргаритов, представител за София на веригата "Аджъбадем".
Офертата на Турция
Така стигаме до Турция – близо, бързо, евтино, с качество по световни стандарти в частните болници, луксозно, никакви плащания под масата.
Лекарските екипи там са много големи и не се чака за преглед и лечение, много от докторите са специализирали в Европа и САЩ, разполагат с всякаква апаратура и медикаменти, персоналът е изключително любезен и отделя много време за общуване с пациентите на смилаем език, осигурена е психологическа помощ за пациента и близките, има преводачи на български и е най-евтино като разходи за лечение и пътуване на близките в сравнение с останалите европейски страни.
В Турция е традиция безплатната онлайн консултация по документи на пациентите. Освен това могат да се съберат няколко втори мнения в кратък срок - услуга, от която се възползват много пациенти. "Германските клиники не правят безплатни консултации", казва Маргаритов. Добавя, че болниците в Турция са изключително гъвкави.
"Имали сме прегледи в събота в шест часа сутринта при професор, операция в 14 ч. на обяд в събота, пациенти, които летят в петък вечерта, оперират ги и в понеделник са на работа. Освен това смятам, че в България закъсняваме средно с две години при въвеждането на нови методи на лечение и лекарства в сравнение с останалите страни от ЕС, САЩ и Турция", допълва Маргаритов.
"Т.нар. тъжен керван към Турция няма как да спре, докато лекарите в България не получат достойно заплащане. Не високите технологии, не оборудването са в основата на медицината, а медицинските екипи. В Турция лекарите не мислят за това колко струва лечението, а как да дадат най-доброто на пациентите. В България лекарите са притеснени за заплащането си, дали лечението ще бъде платено от здравната каса, дали ще могат да се обучават и да участват в световни конгреси. Нашата болница например поема абсолютно всички разноски по участието на лекарите й в обучения и конгреси", коментира Мерлин Хасанова, регионален мениджър за България на болница "Гювен" - Анкара.
"Ние не гледаме на България и на българските болници като конкуренция – не сме в някаква борба за пациенти. Много хора заминават да се лекуват и в Израел, и в Германия. Не всички българи пътуват в Турция или в определена болница, всеки човек има право да избере кой да го лекува и къде да се лекува", коментира Мустафа Мехмедов, представител за България на "Анадолу" – Истанбул.
Как се стига до Модерните Турски Болници от България?
Първата турска болница, открила собствено представителство в България е "Анадолу" преди около 10 години. Представителят й Мустафа Мехмедов не пожела да коментира как е станало това, нито политиката за привличане на пациенти и цените, като обясни, че болницата е специализирана в лечение на онкохематологични заболявания и това са основните й пациенти.
Втората болница, която открива представителство първо в Пловдив, е холдингът "Аджъбадем" преди шест години. Основателят на представителството е работил дълго време в Турция. В момента групата има представителство и в София, като за последните три години през офиса й са преминали 4000 пациенти, голяма част от които са се лекували или консултирали с лекари в нейните болници. Групата - собственик на холдинга IHH Healthcare, е основана през 1991 г. и оперира 41 болници в 10 страни, най-вече в Малайзия, Сингапур и Турция, като е най-големият оператор на болници в Азия по пазарна капитализация и с около 2.24 млрд. долара приходи през 2014 г. В южната ни съседка групата е собственик на Acibadem Holdings, като в момента в структурата й има 18 болници и 13 центъра по различни специалности.
"В момента България е на четвърто място по лекувани чуждестранни пациенти, като не ги отчитаме като брой, а в зависимост от лечебните процедури", коментира д-р Маргаритов.
Основните направления, които ползват българските пациенти в Турските Болници, са онкология, ин-витро и присаждане на коса.
Д-р Маргаритов не коментира цените за различните видове терапии.
"За сравнение, едно от високотехнологичните изследвания с петскен в България, за което се чака много време, на частно струва 3000 лв. В Германия цената е подобна. В Турция цената е само 1500 лева, а и разходите за пътуване са много по-малки и много пациенти отиват за това изследване там", коментира той.
Офисите в България се издържат изцяло от компаниите майки в зависимост от броя привлечени пациенти. От LIV Hospital, която е представена в България от 2014 г., коментират, че сравнени с Европа, цените на медицинските услуги в Турция са изключително ниски. Болницата също приема основно онкологично болни пациенти от България. Например средните цени за радиационна онкология - ИМРТ (интензитет модулирана радиотерапия), са между 10 и 20 хил. евро. Химиотерапията е в ценовия диапазон от 1000 до 3000 евро.
Последна като представителство на пазара стъпва първата частна болница в Турция – "Гювен" - Анкара. Тя е по-известна като правителствената клиника, защото в нея предпочитат да се лекуват представители на изпълнителната власт и парламента. Болницата е семейна собственост и няма клонове в страната и тъй като е по-далече от България и стъпва тук едва през тази година, се опитва да пробие с уникални процедури. Първата от тях е раздвижване на хора с увредени двигателни апарати, нови възможности за лечение на наднормено тегло, ДНК тестове за предразположение към различни заболявания. Регионалният мениджър на "Гювен" за България Мерлин Хасанова попада за първи път в болницата като преводач на семейство на български пациент и след като помага на следващи лекуващи се, получава покана да развие бизнеса им в България.
Турските болници предлагат отстъпки и допълнителни комисиони на компании, които ги препоръчват на пациенти или предоставят отстъпки на болни, ако те ползват повече процедури при тях.
По случайност така започнала работата на най-голямата българска консултантска фирма за медицински услуги в Турция. Преди пет години било много модерно да се пътува до страната за пластични операции заради качеството на пластиката, новите методи и луксозните турски клиники. Освен това се оказало, че лекарите са големи майстори в присаждането на коса.
По това време Звезделина Лютфи, съпругата на Джемал Лютфи, единият съсобственик на туроператора "Караджъ турс интернешънъл", все по-често започва да се занимава с организирането на пътуванията до Турция с цел пластични операции и се оказва, че освен туроператорските услуги клиентите започват да настояват и за посредничество при намиране на подходяща за тях клиника.
"Пластичната хирургия все още е веселата и приятна част от нашата работа. След като започнахме, обаче, при нас започнаха да идват пациенти с много тежки заболявания, които търсеха най-новото лечение и добри специалисти, особено за лечение на рак", коментира Звезделина Лютфи.
Така била основана "Медикал Караджъ", която започнала да проучва болниците в Истанбул и Анкара, да се среща със собствениците и лекарите, за да търси най-добрите клиники за всяко конкретно заболяване и да предложи по-голям избор на своите пациенти. "Непрекъснато добавяме нови болници към партньорите си, всеки месец пътуваме до Турция, за да се запознаем с нови лекари и методи на лечение", разказва тя. В момента компанията работи с 10 здравни холдинга с 60 болници и е разкрила специално представителство в Истанбул, което да работи на място с пациентите.
"Опитваме се да договорим възможно най-ниските цени за нашите пациенти с болниците. Най-голямата отстъпка, която сме договаряли досега, е 35 хил. лв. от цената на костномозъчна трансплантация. В холдинга имаме 20-годишна традиция в туристическите услуги, искам просто да помагам и съпругът ми е дал картбланш да правя добро. За нас е кауза пациентите да имат повече информация, възможност за колкото е възможно повече висококвалифицирани мнения, да могат да получат най-новото лечение", коментира Звезделина Лютфи. Самата тя като момиче дълго време е имала тежък здравословен проблем, който не е могъл да бъде диагностициран, минала е през всички стъпала на разбитата здравна система в България и е силно съпричастна към болните хора, особено към децата.
Притесненията на пациентите
Обикновено търсенето на лечение в чужбина или поне на второ мнение не е първата стъпка на пациентите. Те биха предпочели да се лекуват у дома си и да не търсят средства. Логично съществуват и притеснения към лечението в Турция. Има и още един често срещан проблем - медицинският туризъм е бизнес. Логично част от пациентите се притесняват дали наистина ще получат помощ, или само ще платят определена сума.
"Пациентите в повечето случаи се обръщат за лечение в чужбина, когато е твърде късно. Поне при нашата работа турските лекари са били изключително коректни и са отказвали да приемат пациенти, ако не могат да помогнат", отбелязва Звезделина Лютфи.
Тя допълва, че първоначално не е имала идея да работи с български болници. Оказало се обаче, че има много пациенти, които нямат финансова възможност да заминат, или пък физическа, защото се чувстват зле и не могат да пътуват. Освен това има много оперирани и лекувани в Турция, които трябва да бъдат проследявани в България. Така сключила договор с "Токуда болница София".
"В България има и някои лекари герои, които правят чудеса въпреки системата. И още нещо важно – понякога лечението като схема в България и Турция е едно и също. Но психологическата подкрепа и отношението са много важни", коментира Лютфи. За да не ограничават пациентите, имат договори с Австрия, пред сключване са и с университетски клиники в Германия.
Лекуваните в Турция имат и още един често срещан проблем. "Терапията, която се използва в Турция, е изключително иновативна и понякога все още не се покрива от здравната каса в България. Така се оказва, че пациентите се изправят пред нов проблем - започнали са възстановяване, но лекарствата им ги няма и трябва да настояват за тях или да си го купуват сами", коментира Евгения Адърска.
Проблем в България е и дефицитът на онколози и особено на специалисти, които да работят с високотехнологични апаратури, както и колко да струват терапиите.
Официално със специалност медицинска онкология в България има само 50 лекари, вероятно и в останалите онкоспециалности ситуацията е същата.
Така и промяната към по-добро Българско Здравеопазване не изглежда да настъпи скоро.
Източник: capital.bg
Българи бягат от България, за да останат живи
http://rodopite.net/blog/blgari-biagat-ot-blgariia-za-da-zivieiat/