Оттеглям се от кандидатските листи за общински съветници от ПП "Продължаваме Промяната" на местните избори, които ще се състоят на 29 Октомври, защото на 03.03.2010 год. бях свидетел как сегашният координатор на ПП „Продължаваме Промяната“ в Кърджалийска област Никола Стоев ръководейки група етнически националисти всяваше етническа омраза срещу преобладаващото местно турско население в гр. Кърджали. В моите политически възгледи национализмът трябв да се направи на гражданска основа, а не на етническа...
Като демократ, не желая да фигурирам, като кандидат за общински съветник в една листа, в която челни позиции заемат етнически фанатици, които нямат никакви шансове да печелят местни избори с преодоляващо местно турско население.
За мен 3-ти Март е неудачна дата за национален празник на България и съм против изполването на тази дата, като повод за етническа омраза
По този повод, по долу прилагам „Декларация за неуместността на 3-ти Март, като национален празник на България“, която съм изпратил, като председаател на Гражданско Сдружение „ Алтай“ гр. Кърджали в 2019 година, до Министерския съвет, до Народното Събрание, до посолствата на Гърция, Северна Македония, Сърбия, Румъния и на Турция, както до Европейска Комисия, до Български Хелзински комитет, до Хелзински Комитет за Защита на Човешките Права.
Декларация за неуместността на 3-ти Март, като национален празник на България
Датата 3-ти март има тясна връзка с и насилствено-асимилационната политика на българската държава, срещу турците в страната.
Именно в периода на т.нар. Възродителен процес през 1987 година, тоталитарният комунистически режим обявява 3-ти март за официален празник на България.
А малко след злощастната 1989 година, когато българската държава извърши най-мащабното етническо прочистване в съвременна Европа, в началото на 1990 година, датата 3-ти март е въздигната на пиедестал и става вече „Национален празник на България”.
Както е известно, 3-ти март е датата, в която се подписва Санстефанският мирен договор след Руско-Османската война от 1877-1978 година.
Съгласно този двустранен договор между тогавашните две империи цяла Северна Македония, голяма част от европейска Турция (вкл. Лалапаша, Къркларели, Пънархисар, Люлебургас, Визе и други), Северна Гърция (вкл. Ксанти, Кавала , Комотини, Александрополис и други), част от Сърбия (вкл. Пирот, Врание и други), както и част от добруджанска Румъния са включени в границите на проектираното Княжество България.
Известният американски историк проф. Джъстин МакКарти, проучвайки дипломатическите източници в Британските архиви, в своята книга „Смърт и Изгнание (стр.109-110)” достига до извода, че в годините от 1877 до 1879 са убити над 261 хиляди цивилни турци. Авторът подчертава, че част от тези жертви са загинали от глад, студ и болести, но повечето са избити от руските войски и някои български четници.
Историкът обобщава и това, че архивите сочат, че за същият период между 1877 и 1879 година е извършена масова етническа чистка на турско-мюсюлманското население, като над 515 хиляди цивилни турци са изгонени от родните им места а имуществото им е заграбено. Авторът подчертава, че в по-следващия период от 1879 до 1887 година, съгласно архивите насилствено са изселени още над 52 хиляди цивилни турци.
Според британските архиви цитирани от проф. Джъстин МакКарти, в периода от 1877 до 1879 година- 17% от мюсюлманското население в „освободена” България е избито, а над 34% е изгонено при етническата чистка.
Според Османските архиви тези цифри на избитите и изселени цивилни мюсюлмани са още по-големи.
Но, да се върнем на Санстефанския мирен договор подписан на 3-ти март 1878 година.
Въпреки, че с този договор между Руската и Османскита империи се прокламира създаването на Княжество България, той остава в сила само 4 месеца и 10 дни до Международния Берлински Договор от 13.07.1878 година, т.е. Санстефанския мирен договор е едно краткосрочно двустранно споразумение, без никакво международно значение.
Въпреки това, обаче през цялата нова история на България от създаването на Княжеството, през Царство България, Комунистическа България период, определени кръгове в страната, следвайки идеала за „Велика България” постоянно възвеличават датата 3-ти март, като често го използват и като вид атакуващ аргумент и агресия срещу съседните държави.
Именно, осланяйки се на Санстефанския мирен договор, България: напада Османската държава през Първата Балканска война, воюва с Гърция, Сърбия и Румъния през Втората Балканска война и напада Сърбия и Гърция през Втората Световна Война.
Все войни донесли несметни геноциди и преселения на всички Балкански народи.
Дата 3-ти март обаче странно защо, се рекламира за още по-голямо и върховно значение за част от управляващите кръгове в България именно по време на „Възродителния процес” а след това в самия зародиш на „Демократичното” управление на страната, веднага след като тоталитарната българска държава изгони над 400 хиляди турци.
И понастоящем, политически партии с названия като ВМРО (Вътрешно Македонска Революционна Организация) са легално признати в България и дори участват в управлението на страната.
И днес част от дейността на българската ВМРО обаче, пак по логиката на Санстефанския договор е насочена към най-слабата съседна страна- Северна Македония.
И така, някои политически кръгове, които съществуват чрез идеологията на българския етнически национализъм, на всеки 3-март по време на празнуването на определения за „Националния празник на България”, пряко или косвено, използват възможността за езика на омразата срещу малцинствата(небългарите) в страната, както и срещу съседните държави.
Над 20%-ното малцинственно-небългарско население в България е разтревожено от този странен избор на дата за национален празник на страната, както и от етническо-националистическите послания, които ехтят по медиите и на празнествата на всеки 3-ти март. Над 20% от населението на България е и реално изключено от празнуването на „Националния празник” на страната, защото това е ден свързан със смъртта и изгнанието на дедите им.
1. Поради това, ние като представители на една Неправителствена Организация от България призоваваме за:
-Отмяна на датата 3-март, като „Национален празник на България”;
-Отмяна на езика на омразата в текста под заглавието „3-ти март Национален празник на България”, в книгите за началния курс на обучение в училищата;
2. Поради агресивната външна идеология заложена в смисъла на деня „3-ти март”, ние призоваваме официалните представители и представителите на НПО-та от всички съседни на България държави:
Да не участват в честванията по случай „3-ти март Национален празник на България”, както и да упражнят натиск върху българското правителство и парламент за отмяна на датата 3-март, като „Национален празник на България”;
3. Поради агресивната външна идеология заложена в смисъла на деня „3-ти март” и реалното изключване на над 20% от населението на страната за празнуване на „Национален празник”, ние призоваваме официалните представители на Европейскато Комисия и Европейския Парламент:
Да не участват в честванията по случай „3-ти март Национален празник на България”, както и да упражнят натиск върху българското правителство и парламент за отмяна на датата 3-март, като „Национален празник на България.”
Дурмуш Арда