Беше краят на Февруари, снежно, студено, но красиво време. Султанът Ахмед от Сараите се събуди по обяд, леко го болеше главата от снощното стогодишно „Уиски”, разтегна се и… пръдна доста силно, помисли си „Този звук страшно наподобява звука от газовото пистолетче на Енимехмедов, ...миризмата също...” и леко се усмихна.
Погледна през прозореца, Витоша изглеждаше, все така величествена и още по красива под бялата пухкава снежна завивка, погледна и към града- там бяха тези /предимно българи/, които работят за него и за още една шепа управници на „Дондуков”.
Беше доволен от живота си, все пак именно той- Ахмед Дръндарски (СОПОЛА) беше най-богатият човек в страната, макар и формално да го бяха изхвърлили от централната власт, медийния, енергийния и най-вече хазартния бизнес на дебеличкия му подопечен Пиевски, продължаваха да носят десетки милиони ежедневно в личния му портфейл. Боко от Банкя винаги се съгласяваше с исканията му за още пари за неговите кметове т.е. за него. Всъщност Боко, също беше един много амбициозен управник, и най-вече късметлия -управлява страната през целия период на Европейски субсидии и последователно си закупи - най-красивата българска планина „Пирин” и най-голямото Енергийно предприятие ЧиЗ. Въпреки това, Боко винаги козируваше на Ахмед Дръндарски, защото винаги когато се закучи положението, именно медиите на Пиевски го спасяваха с тотална информационна пропаганда над клетия народ.
Но, да се върнем на нашия герой-Ахмед Дръндарски (СОПОЛА*). Хапна от специалния си обяд, и малко баклава, след баклавата се сети и за Турците в България, леко се стъжни, знаеше че са започнали все повече да се гордеят със своя произход, тази гордост беше силно заразна и придобиваше епидемичен характер, това не му се харесваше.
Ахмед искаше, един ден да се събуди от красивия си сън и да види всички Турци в страната с руски фамилни имена, руското винаги го влечеше- руската поезия, руската диктатура, руската баня, рускините и най-вече руските пари за изпиране. Мислеше си, колко красиво ще звучи: „тавариш Ахмед Дуганович...”, „Меня зовут Давут” или "А вьй за сефте в Маскве?...". И докато си мислеше за Турците, се сети, че областните и общинските му бейлербейове* отдавна не са се "отчели" при него, все пак той Султан ли беше или „Лукова глава”!? Извика придворния си ковчежник и му заповяда да ги викне веднага за другата вечер.
Останалата част на деня не беше много интересна, „Ускито” в чашата му и черният хайвер не му се услаждаха като на младини. Тази вечер за първи път си легна малко по-рано, и сънува един странен сън: „Приятелят му Боко, беше дошъл в Сарая и го молеше, да влезе във властта. Боко му казваше- „Има за всички, важното е да се уважаваме като хора. Сега не е момента за избори, ще се изложим пред Европата. Преформатираме и правим коалиция с вас, софрата е обща и Турците са хора...”. Ахмед беше изненадан от съня си, още повече, че в действителност Боко никога не използваше понятието "Турци", а като Живков казваше само"Мюсюлмани". Но понеже приемаха Ахмед и за пророк, той реши, че коалицията с Боко ще се сбъдне.
За първи път се събуди с широка усмивка и нареди на кофчежника си да предаде на общинските му бейлербейове, като идват в Сарая, освен парите за него да носят и по десет чисти конопени чувала за парите от Боко и Европата….
rodopite.net