Новини  

Турчин с каручка спасява Иван Вазов от българската власт след преврата от 1886г.

0 Коментари
2848
04 апр 2019

Патриархът на българското възраждане се спасява с бягство при Турците, но… по-късно продължава да хули турското... 

Големият български поет и писател, който с всички литературни и пропагандни похвати допринася значително за очерняне на Османската власт, и на турското като цяло, 8 години след Освобождението на България, след преврата на 9 август 1886 г., едва спасява кожата си от собствените си сънародници и бяга да се спасява в Истанбул при така „омразните” турци*. Забележете когато настават тежки дни за русофилите, патриархът на българското възраждане не бяга в Румъния, Сърбия или Гърция, защото там не е сигурно дали ще оцелее, а бяга в столицата на Османската империя. 

Това бягство се осъществява „…през Харманлий" със съдействието на някои казионни български формирования от Цариград.  

До споменатото градче Вазов пътува с влак, после един турски талигаджия, го прекарва нелегално през границата и през Едирне отново с влак продължава за Истанбул, където прекарва есента и зимата на 1886 г. "…първен в хотел, после в частна къща".

Както виждаме- пародоксално, но турци спасяват големия тюркофоб и русофил Вазов, 8 години след Освобождението на България от Османска власт… 

Каква повратна ирония на съдбата!...

През 1887 г. вече в Одеса, Вазов получава писмо от майка си, която при една среща със Стамболов е получила уверението му, че синът й "…може да се върне и да разчитва на неговата защита от мстителността на политическите си противници в Пловдив". Демек няма да бъде ликвидиран…

Вазов обаче проявява мнителност и страх за живота си и се решава да се завърне в своята родина доста по-късно...

 Въпреки спасяването на живота си в Турско, през 1886 година, обаче омразата към всичко турско и османско, загнездена в душата на Вазов, явно си остава. Показателно е, че при друго свое пътуване към Цариград на 21 април 1902, в състава на доста многобройна депутация, състояща се от представители на княза, Министерския съвет, Св. Синод и различни дружества, сред които фигурират видни личности като ректора на Университета проф. д-р Златарски, проф. д-р Милетич и други в свое произведение, българският писател остава верен на своя стил на пропагандно очерняне на турското и Османската държава, като също временно възхвалява България: "Имаме такава хубава и благословена с всичките дарове господни земя, колко е хубаво!"; 

"...широкото софийско поле, добре обработено...", "денят бе ясен, светъл, небесата сини", "радостно слънце светеше", "няма да се наситите от прелестите, които крие нашата хубава земя", "градина е нашата земя, цял рай, в това ще се уверите, когато минем границата и я сравним с турската..."; 

"...нашите оперенички и спретнато облечени войници...". 

След границата, с други думи, в Турско, Вазов не пести своята ненавист, към Османската държава-страната, която го е приютила през 1886 година и където се е спасил от преследващата го от родината смъртна опасност: 

"По здрач наближихме границата и влязохме в Турско по тъмно вече. Изчезването на дневната виделина и настъпването на нощния мрак сякаш хармонизираха със самите страни и настроението на душите ни"; "...някаква тъга, някакво неприятно чувство притиска гърдите ни, когато в мърчината съпикасахме неясните форми на турските карантинни здания, прилични на гробове в едно тъмно царство. Това впечатление би се усилило от главоболните разправии с турската митница и паспортните чиновници; за щастие, по своевременното споразумение на нашето правителство..."; 

"...дрипава, износена униформа, сиромашки вид и омърлушени лица с тъп, зачуден поглед...", "...дружината ни избягва в живия разговор всяка национална излиятелност..."; 

"...една пуста равнина, видът й все еднообразен, див и скръбен...", "...необитаема, леко вълниста степ; никаква култура, почти никакъв живот по тия безлесни и безводни пространства...", "безплодно слънце", "безжизнена и глуха", "обрасли в буренак, диви и навъсени се дигат колосалните стени на Седемте кули", "старите къщи са се прилепили уродливо"; 

"…полето отвъд Одрин прилича на пустиня", "нашата свобода - турският деспотизъм". 

Питаме се, ако големият български писател Иван Вазов беше жив и днес, какво ли щеше да измисли голямото му въображение, при едно пътуване до Истанбул и назад!?...  

Дали все така щеше да е способен пак да пропагандира „…турския упадък” и "българския прогрес"!?

Кой знае…

 

rodopite.net

 

 

0.0
Последна актуализация на:: петък 05 април 2019 01:01
Сродни статии: Симпозиум за 30 годишнината от прогонването на турците от България Гръцките власти предупреждават за опасна зараза от комари Косово връчи най-високо държавно отличие на Бил Клинтън Иван Вазов осъжда на смърт кучето на Михал Първанов Новата джамия в Атина е готова, София се ослушва... Германия се нуждае от десетки хиляди тираджии ДПС-Кърджали от 4 месеца не дава отговор за стая за изучаване на Турски език СЕНЗАЦИЯ! Кърджали на Хасан Азис се побратими с общината на „Сивите Вълци" от Маниса България по-опасна за журналисти от някои Африкански страни ДПС е против признаването на Турското национално малцинство
Турчин с каручка спасява Иван Вазов от българската власт след преврата от 1886г.

Нямате коментари все още...

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.