Новини  

„Турските" Лозунги от 1990г.,Българските Политици и Българската Държава!

0 Коментари
1528
09 фев 2018

Със създаването на третата българска държава през 1878г. започва и безпрецедентно етническо прочистване и насилствено-асимилационна политика спрямо турците и помаците в страната. По значими моменти от тази гавра с етническата и религиозна идентичност на мюсюлманите в България са т.нар. „Кръстилка” проведена над помаците през 1914/15г., масовите асимилационни процеси в Смолянско през 30-те години на 20-ти век, насилствената асимилация на помаците през 70-те години и опитът за насилствена асимилация на нас турците в България в периода 1984/89г. завършил или поне ни се иска да е завършил с падането на Комунизма. Именно преди падането на тоталитарния режим обаче, ние турците в България първи се осмелихме да се надигнем срещу опита да бъдем побългарени от страна на държавата. Надигнахме се за да защитим собствената си етническа и религиозна идентичност и същността си като нормални човешки същества, хора които искат равноправие в обществото без оглед на вярата и езика. И лозунгите, които издигнахме тогава гласяха: „Равенство и братство, свобода на език и вяра”, „Всеки има право на самоопределение и т.н. Жалко е, че 28г. след тези наши съкровенни искания за равноправие, и въпреки, че дълги години имахме и партия, наричаща себе си с високопарните думи "Права и Свободи"-ДПС, която уж ни представляваше във властта, все още не може да се каже, че сме получили нормална „свобода на език и вяра”, защото и днес в много училища в България, дежурният по клас си записва учениците, които говорят на Турски език, и ги докладва на класната ръководителка или на директорката, и днес по закон ни е забранено да ползваме родния си Турски език (езика на нашия род) на публични места, и днес децата от стотиците хиляди турски семейтсва в България само формално имат право да учат родния си език в училище, защото държавата не печата актуални учебници по Турски език от 1993г. насам, а тези които са напечатани по необясними причини не достигат до училищата, има и други ограничителни условия за образуване на паралелки за изучаване на Турски език в училищата. И всичко това на фона на патетични изявления, на български политици, които всячески показват, че толкова много милеят за официалното изучаване на Български език от няколкото хиляди българи в Украйна и Сърбия.  

Що се отнася до свобода на вяра, да си спомним лозунга, с който преди 28 години искахме „Равенство и братство, свобода на език и вяра”, да ама не. Конституцията от 1991г. приета пак от предимно бивши комунисти, наред със забраните за ползването на Турския език, определя и християнството като „традиционна религия”, въпреки, че преобладаваща част от етнически българското население например, не е вярващо в Бог. По този начин обаче, държавата се ангажира официално с издръжката само на църковните служители и църквите, а представителите на мюсюлманите са оставени сами да си търсят финансиране. Република Турция подпомага мюсюлманите от 28г. насам, но българската държава и особено етническите националисти в управлението на страната пак не са доволни, те приемат това подпомагане като намеса във вътрешните работи на България! Сега отиват и по напред- Управляващите етнически националисти искат да наложат българския език и като официален в джамиите, а вероятно и в синагогите.

  Ако сравним тези езикови и религиозни забрани и ограничения спрямо турците и мюсюлманите днес, ще се окажe, че етническите и религиозните човешките права на малцинствата, за изминалите 28 години „демокрация“,  са оставени почти на същото ниво, на което бяха дори и през по-голямата част от комунизма, …а може би и на по лошо, понеже моят баща, който е роден през 1941г. например е имал правото да изучава всички учебни предмети на турски език.

 Само изживявайки своята оригинална етническа идентичност и култура, индивидът може да е пълноценна личност, и да е в полза на многокултурното общество и на държавата в която живее.

 Само тогава индивидът може да изпитва истинска лоялност, съпричастност и родолюбие към своята държава. Етническата и верска дискриминация на турците и мюсюлманите в България предполага загуба на една четвърт от населението на страната за националните каузи. Не може да се вменява родолюбие у турците и мюсюлманите само, чрез разписване в Конституцията или законите.

Българската държава и българските политици сами ще решат, дали да дадат всички езикови и религиозни човешки права на турците и мюсюлманите в страната, така че тези граждани да се чувстват напълно равноправни граждани с етническите българи и християните, или ще се продължи с досегашния модел на частична дискриминация на етно-религиозните права на мюсюлманите и печелене на политически дивиденти, основно чрез всяване на етническа и религиозна омраза в обществото.

rodopite.net

 

 

 

0.0
Последна актуализация на:: понеделник 16 април 2018 18:04
Сродни статии: България по-опасна за журналисти от някои Африкански страни Акциите на НАП за отсрамване на ГЕРБ ли са?! И таксиджии от Кърджали зареждат в бензиностанция на „Марешки-Ст.Загора Коалиция "Воля - Българските родолюбци" се регистрира за евровота Турчин с каручка спасява Иван Вазов от българската власт след преврата от 1886г. ДПС е против признаването на Турското национално малцинство Седмица след кървавото нападение в Нова Зеландия… 31 стотинки на час за нощен труд на мед. сестрите в България… НПСД- Кърджали остро критикува новото орязване на пенсиите Президентът Ердоган откри най-голямата болница в Европа
„Турските” Лозунги от 1990г. Българските Политици и Българската Държава!

Нямате коментари все още...

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.