Преди четири година (през Февруари, 2019г.) Гражданско Сдружение „АЛТАЙ”, Кърджали в своя Декларация изпратена до Българското правителство и парламент, Европейската комисия и представителствата на съседните на България страни (вкл. до посолствата на Северна Македония, Турция, Гърция, Сърбия, Румъния и Албания), изрази обосновано становище за неприемливостта на датата 3-ти март от голяма част от населението на страната и настоя за отмяна/замяна на тази дата като „Национален празник на България”. Протестната Декларация беше изпратена и до представителствата на Европейската Комисия и до Сдруженията на Румелийските турци.
Декларация за неуместността на 3-ти Март, като национален празник на България гласи:
„Датата 3-ти март има тясна връзка и с насилствено-асимилационната политика на българската държава, срещу турците и мюсюлманите в страната.
Именно в периода на т.нар. Възродителен процес срещу турците и мюсюлманите в страната, през 1987 година, тоталитарният комунистически режим обявява 3-ти март за официален празник на България.
А веднага след и по време на най-мащабното етническо прочистване в съвременна Европа извършено от българската държава, в началото на 1990 година, датата 3-ти март е въздигната на пиедестал, пак от представителите на комунистическия режим и става вече „Национален празник на България”!?
Както е известно, 3-ти март е датата, в която се подписва Санстефанският мирен договор след Руско-Османската война от 1877-1878 година.
Съгласно този (предварителен) двустранен договор между тогавашните две империи цяла Северна Македония, голяма част от европейска Турция (вкл. Лалапаша, Къркларели, Пънархисар, Люлебургас, Визе и други), Северна Гърция (вкл. Ксанти, Кавала и други), част от Сърбия (вкл. Пирот, Врание и други) както и част от добруджанска Румъния са включени в границите на проектираното Княжество България.
Известният американски историк проф. Джъстин МакКарти, проучвайки дипломатическите източници в Британските архиви, в своята книга „Смърт и Изгнание (стр.109-110)” достига до извода, че в годините от 1877 до 1879 са убити над 261 хиляди цивилни турци. Авторът подчертава, че част от тези жертви са загинали от глад, студ и болести, но повечето са избити от руските войски и някои български четници.
Историкът обобщава и това, че архивите сочат, че за същият период между 1877 и 1879 година е извършена масова етническа чистка на турско-мюсюлманското население, като над 515 хиляди цивилни турци са изгонени от родните им места а имуществото им е заграбено. Авторът подчертава, че в по-следващия период от 1877 до 1887 година, съгласно архивите насилствено са изселени още над 52 хиляди цивилни турци.
Според Британските архиви цитирани от проф. Джъстин МакКарти, в периода от 1877 до 1879 година- 17% от мюсюлманското население в „освободена” България е избито, а над 34% е изгонено при етническата чистка.
Според Османските архиви тези цифри на избитите и изселени цивилни мюсюлмани са още по-големи.
Въпреки, че с този договор между Руската и Османската империи се прокламира създаването на Княжество България, той остава в сила само 4 месеца и 10 дни до Международния Берлински Договор от 13.07.1878 година, т.е. Санстефанския мирен договор е едно краткосрочно двустранно споразумение, без никакво международно значение.
Въпреки това, обаче през цялата нова история на България от създаването на Княжеството, през Царство България, Комунистическа България период, определени кръгове в страната, следвайки идеала за „Велика България” постоянно възвеличават датата 3-ти март, като често го използват и като вид атакуващ аргумент и агресия срещу съседните държави.
Именно, осланяйки се на Санстефанския мирен договор, България: напада Османската държава през Първата Балканска война, воюва с Гърция, Сърбия и Румъния през Втората Балканска война и напада Сърбия и Гърция през Втората Световна Война.
Все войни донесли несметни геноциди и преселения на всички Балкански народи!
Дата 3-ти март обаче странно защо, се рекламира за още по-голямо и върховно значение за част от управляващите кръгове в България именно по време на „Възродителния процес*”, а след това в самия зародиш на „Демократичното” управление на страната, веднага след като тоталитарната българска държава изгони над 400 хиляди турци.
И понастоящем, политически партии с названия като ВМРО (Вътрешно Македонска Революционна Организация) са легално признати в България и дори участват в управлението на страната.
И днес част от дейността на българската ВМРО обаче, пак по логиката на Санстефанския договор е насочена към най-слабата съседна страна- Северна Македония.
И така, някои политически кръгове, които съществуват чрез идеологията на българския етнически национализъм, на всеки 3-март по време на празнуването на определения от комунистите „Национален празник на България”, пряко или косвено, използват възможността за езика на омразата срещу малцинствата(небългарите) в страната, както и срещу съседните държави.
Над 20%-ното малцинственно-небългарско население в България, е разтревожено от този странен избор на дата за Национален празник, както и от етническо-националистическите послания, които ехтят по медиите и на площадите на всеки 3-ти март. Над 20% от населението на България е и реално изключено от празнуването на „Националния празник*” на страната, защото това е ден свързан със смъртта и изгнанието на дедите им.
1. Поради това, ние като представители на една Неправителствена Организация от България призоваваме за:
-Отмяна на датата 3-март, като „Национален празник на България”;
-Отмяна на езика на омразата в текста под заглавието „3-ти март Национален празник на България”, в книгите за началния курс на обучение в училищата;
2. Поради агресивната външна идеология заложена в смисъла на деня „3-ти март”, ние призоваваме официалните представители и представителите на НПО-та от всички съседни на България държави:
Да не участват в честванията по случай „3-ти март Национален празник на България”, както и да упражнят натиск върху българското правителство и парламент за отмяна на датата 3-март, като „Национален празник на България”;
3. Поради агресивната външна идеология заложена в смисъла на деня „3-ти март” и реалното изключване на над 20% от населението на страната за празнуване на „Национален празник”, ние призоваваме официалните представители на Европейскато Комисия и Европейския Парламент:
Да не участват в честванията по случай „3-ти март Национален празник на България”, както и да упражнят натиск върху българското правителство и парламент за отмяна на датата 3-март, като „Национален празник на България”;
Председател на Гражданско Сдружение „АЛТАЙ”
Дата: 07.02.2019г."
След ясната позиция на Сдружение „АЛТАЙ” против 3-ти Март, като „Национален Празник“, и македонският дипломат Ристо Никовски във вестник „Нова Македония“, ясно заявява, че честването на 3-ти Март като „Национален Празник на България“, представлява агресивна външна политика от страна на България. Македонският дипломат изразява голямото си учудване от факта, че датата на Санстефанския (предварителен) договор(който реално никога не влиза в сила) между две империи, се приема за „Национален Празник на България“. Ристо Никовски напомня и факта, че само съгласно този педварителен договор, България може да предендира за цялата територия на Македония.
Чудното е, че изявлението на македонскичя дипломат е посрещнато агресивно и подигравателно от някои българските медии…
Обаче изхождайки от българското незачитане на македонската национална идентичност, и като цяло десетилетия на незачитане на етническа и религиозна идентичност на малцинствата в България, може да си обясним реакциите на повечето български медии... От друга страна, като се замислим, че основателят на Българската държава хан Аспарух и следващите 16 хана са говорили на тюркски език, до политиката на пославянчване на княз Борис, и ние турците трябва да сме наясно с особеностите и сложността на българската национална идентичност...
И това се знае, че не малка част от българите също осъзнават, че 3- ти Март не заслужава да се чества, като „национален празник”, защото излъчва тендециозна агресивност към всички, които не са етнически българи, и към съседните държави…
И накрая, с пожеланието за отмяна/замяна на 3-ти Март като „Национален Празник на България“, поради агресивната политика към съседите на България заложена в идеологията на тази дата, и поради това, че тази агресивна идеология представлява пречка пред добруването и мира между различните етноси в България и на Балканите...
Дурмуш Арда