След подписването на мирният договор между Русия и Османската империя на 3 март 1878 година, България обявява тази дата на своето освобождение за национален ден... за всяка една страна, освободила се от нечие господство, е съвсем нормално да има такъв един ден.
В България, когато се говори за освобождението от Османското господство анормалното и аморалното е обявяването на освобождението като 500 годишно турско робство.
Какво робство е това?
Българите след като попадат под Османско господство след 1396 година, запазват наличните си църкви и манастири.
Имат и т.н. килийни училища.
Нито един българин насилствено не е изселен от родното си място.
Още повече, именно по време на Османската власт, българите не само, че не бягат от България, а се заселват все по навътре в Империята- в Източна Тракия, в Северна Гърция, в Текирдаг- около Дарданелите и Бурса, в Истанбул и дори в района на Измир.
Българите спокойно са обработвали своите земи, а от българчетата в еничерската войска мнозина са достигнали рангове на велики везири и везири.
След Френската революция (1789), в началото на 19 век, съвместно със западните страни, българите са открили десетки свои гимназии и училища на майчиният си език.
Да вземем един пример: откритият в Истанбул Роберт колеж в 1863 година, е открехнал своите двери както за българите, така и за другите етноси и обучението там е било на техният език.
За турците обаче достъпът в този колеж е едва през 1881 година.
Да посочим още един пример: през същата 1881/82 учебна година колежа завършват 89 българи, 85 арменци, 28 евреи, 7 турци и 23 от други етнически групи.
Възпитаниците на същият колеж 5-ма (българи) по-късно стават министър-председатели на вече освободената България...
Сега заявяват, че Роберт колеж е бил американски.
Да, това е вярно! Но, колежът не беше ли открит, когато българите са били под турско робство???
Как тогава едни роби са допускани да учат в такъв престижен колеж?
Сега да погледнем към турското малцинство останало в България след обявяването й за свободна.
В името на обективността, да разгледаме не турски или български източници, а американският историк Джъстин МакКарти за Балканите и Кавказ и масовите убийства и изселвания на мюсюлманските народи в книгата „Смърт и изгнание”.
По негови данни през периода 1877- 1879 години са избити 260 хиляди цивилни граждани-мюсюлман; дори да приемем, че са умрели от глад и студ, то голяма част са избите от руските войници и българските четници. В същите години 515 хиляди турци са изселени, а техните имоти, къщи са разграбени и иззети. В периода от 1879 – 1887 години 52 хиляди турци са принудени да се изселят.
По време на Балканската война, 1912 година, от изселените 414 хиляди мюсюлмани, като от българските мюсюлмани са изселени 148 хиляди, чиито земи и имоти са преминали в ръцете на българите.
Зверствата на българските четници и войници по време на Балканската война са принудили и 50 хиляди българи да се изселят от Източна Тракия. Изселените мюсюлмани през Балканската война са три пъти повече от изселените българи.
В България изселването на турци и мюсюлмани е продължило и в мирните години.
По сведения на турските регистри в периода 1925-1949 техният брой е 219 хиляди; 1949-1951 - 154 хиляди; 1968-1979 - 116 хиляди души и в периода на насилственото покръстване и последвалата политика през 1989 година още 350 хиляди са принудени да оставят своя дом, земя и родина ...
Има и още една истина в книгата на Джъстин МакКарти, която трябва да се спомене:
„Те, Османлиите, много пъти добре се отнесоха към християните, разбира се имаше и недобро отношение, но никога не попречиха да запазят своята идентичност – религия, език, обичаи. И това го правеха спазвайки човешките права на своите поданици. Ако турците от 15-ти век не бяха толкова толерантни, едва ли някой през 19 век щеше да ги изселва...” казва американският историк и изследовател.
От 1878 година насам, от България, са принудени да напуснат своята родина около 2 милиона турци и мюсюлмани. Тези 2 милиона, ако ги сметнем грубо по десет в семейство, то те са изоставили 200 хиляди къщи; ако са имали по едно говедо на семейство, то 200 хиляди животни са сменили своите стопани. Оказва се, че от всеки четирима българи трима са се възползвали и присвоили от тези имоти и къщи, считайки, че да се навреди на турчин е нещо съвсем нормално.
И това се е случвало по различни начини – възползване от имот и къща, вземане на рушвет, или просто по някакво „исконно*” право...
Както се вижда, българина без да произвежда доста пъти е получавал наготово.
Уж намирайки се под „турско робство”, „турците идат”, „ще се турцизираме” от поколение на поколение това отношение се превърна в обичай... Оказва се, че цялата историческа същност на страната а и основата на политиката се крепят на една многократно изричана лъжа, за да стане истина.
Защо вместо „Османско иго” се казва освободихме се от „турско иго”??? Нали новоизградената Българска държава присвоява всичко, което е било притежание на Оснманлиите?
Значи апетите на българите се е прехвърлил и върху всичко създадено от турците и за това продължават да казват „турско робство”!
„Турско робство”, „турците идат”, „турцизирането настъпва” с тези постулати неизчерпаемо се подхранва българското съзнание, чрез литературата, изкуството, историята и цялата културно-идеологичека просвета.
При непрестанните изселническа издевателства, турците биват убивани, прогонвани , а техните имоти и къщи заграбени.
По време на тези процеси, грабителската политика спрямо турците, а в последно време се превърна в такава и спрямо сънародници им- самите българи.
Не е нужно дори да се дават примери, защото на всеки е ясно, кои са грабителите в демократичните години.
Да се замислим за днешното състояние на турците в България...
Да вземем правосъдието: става въпрос за на еднаква вина на турчина и българина – колкото и да е прав турчина, все ще има преднамереност към него.
В България, за проведената през 1984-89 година асимилационна политика и до днес няма осъдени, въпреки десетките убити мирни граждани по села и градове, както и стотиците осъдени по затворите в Белене, Сливен, Пазарджик, София и т.н.
Даже убиецът на 17 месечното бебе Тюркян все още се разхожда на свобода.
При раздържавяването на собствеността през 90-те години, турците въобще не са се възползвали. Същото се отнася и до пенсионерите – тези, с по 40 години стаж получиха едва едва 70-80 евро месечна пенсия. В районите, където турците са в повече, няма почти никакви никакви инвестиции и безработицата е пъти по-голяма.
Туркините са принудени да работят на нископлатени работни места, а мъжете им по големите градове в най-трудните строителни обекти, а младите на гурбет из Европа.
Ако погледнем към образованието...
Прехвърляйки турският език като свободноизбираем и създавайки редица други препятствия, турските деца не получават обучение на майчиният си език.
Да дадем пример: от 1993 година турските деца не са получавали нови учебници. Цялата система така е организирана, че директорите на училища в районите с преобладаващо турско население са все българи, а те нехаят за обучението по майчин език.
Това още повече намалява броя на изучаващите майчин език. Българското образование, лишавайки турските деца от майчин език, сякаш подготвя в днешно време някогашният тип еничари.
По отношение и на религиозното образование България може да се каже, че е рецидивист.
Много често нацистки настроени среди и партии нападат и оскверняват ислямски храмове.
Държавата отдавна е сложила ръка на много от вакъфските имоти и все още намира причини да не ги възстановява.
В градове като София, Кърджали, където броя на живеещите мюсюлмани е голям, а религиозните храмове са малко и има явен недостиг от джамии, властите не разрешават построяването на нови такива.
За турците, България е като врящо пъклено гърне...
Турците и мюсюлманите в България не си мечтаят за космическите човешки права на Европейският съюз.
Достатъчно е на турците и мюсюлманите в България да се дадат права, като на българите през 19-ти век в Османската империя!
Дурмуш Арда