Съдят България заради насилието над имигрантите
Да влезеш в Европа през България - адът за един мигрант
За мигрантите влизането в Европейския съюз през България е сравнимо с ада.
Те са посрещани като кучета и понякога преследвани от кучета без намордници, пише френският вестник L'Humanité.
В края на юни двама френски адвокати, Олфа Улед и Клеман Пер, са подали жалба срещу София в Европейската комисия и Комисията по петициите към Европейския парламент за нечовешко и унизително отношение към мигрантите. Като доказателства към жалбата те са приложили свидетелските показания на 14 афганистанци, които са имали нещастието да пристигнат в Европа през Източните Балкани.
"Трийсетина души искахме да пресечем границата между Турция и България. Вървяхме 4-5 дни през гората. Една вечер ни задържаха 10 полицаи и 3 кучета без намордници: стреляха 2 пъти и пуснаха кучетата след онези, които се опитаха да избягат, което беше почти невъзможно поради гъстата растителност ", казва в показанията си един от 14-те афганистанци. След това говори за прехвърлянето си в лагера Бусманци, близо до София, в столицата на България, където нямало "одеяла", където храната била "неподходяща". "Счупени прозорци, счупени тоалетни, счупени душове, спях на пода", описва той.
Друг свидетел, който напуснал страната си "за да търси човечност по-надалеч", казва: "Българската гранична полиция пусна кучетата си по нас, за да ни разкъсат", преди да върне групата назад към Турция, "без дрехи". При завръщането си в България той разказва за времето, прекарано в затвора, където мигрантите са "претърсени отново с кучета" и "бити с електрически палки".
Зачитането на правото на убежище почти не се спазва от България!
Останалите разпитани 14 афганистанци са успели да стигнат до Франция, но някои от тях сега са заплашени да бъдат депортирани в България. Според регламента от Дъблин мигрантите трябва да кандидатстват за убежище в страната, през която са влезли в ЕС. Зачитането на правото на убежище обаче не е силната страна на София. През 2017 г. от 1397 афганистанци, кандидатстващи за международна закрила в България, 22 са получили положителен отговор, което показва ръст на успеваемост от 1,5%. Останалите 98,5% са изложени на риск от депортиране в родината си, разкъсвана от борби между централното правителство, талибаните и джихадистите от "Ал Кайда" и "Ислямска държава".
Все по-често френските административни съдилища отменят трансферите към България, която не е в състояние да третира правилно заявленията за убежище. На 28 юни Апелативният съд в Париж нареди на полицейския префект да издаде разрешение за временно пребиваване на лице, търсещо убежище и заплашено от депортация, което е било лишено от свобода в рамките на 31 дни в България и "бито с електрически палки". Чака се други юрисдикции обаче да потвърдят експулсирането.
Вследствие на жалбата, Европейската комисия, която отговаря за това държавите-членки да спазват Договорите, може първо да направи разследване и да поиска от българското правителство обяснения и, второ, ако последното не изпълни задълженията си, да заведе дело срещу България в Съда на Европейския съюз.
Ако бъде осъдена, на София ще бъдат наложени санкции. "С тези жалби искаме ЕС да се самосезира за сериозно нарушаване на правата на човека от една от държавите-членки", казва адвокат Олфа Улед пред вестника.
Този случай илюстрира колко опасна е логиката, залегнала в основата на резултатите от Европейския съвет на 28 и 29 юни. Въпросът за репатрирането на мигранти в страната, през която са влезли в ЕС, беше в центъра на срещата ... с предложението да се създадат "контролирани центрове" в тези страни, които да разделят бежанците от икономическите мигранти, подготвяни за депортиране. В някои държави подобни лагери вече съществуват. За лагера в Харманли се заговори през ноември 2016 г., когато стотици мигранти се разбунтуваха срещу условията на живот: пренаселеност, лоша храна, бой между групи от различни националности. В резултат стотици афганистанци бяха върнати в родината си. Това лято се очаква да тръгне делото срещу метежниците - процес срещу жертвите на антимигрантската политика на българското правителство.
Ефектът на доминото
В нощта на 2-ри срещу 3-ти юли германският канцлер Ангела Меркел се споразумя с коалиционния си партньор, Баварската социалдемократическа партия, за втърдяване на имиграционната политика и създаване на затворени центрове по границата с Австрия с цел изселване на търсещите убежище в тази страна. В Берлин социалдемократите се дистанцират, настоявайки тези центрове да бъдат ... отворени. От своя страна европейските държави се барикадират на каскаден принцип. След решението на своя съсед Виена планира да затвори границата си с Италия и Словения.
Източник: L'Humanité