РИБНОВО 29 Март, 1964г. - ГЕРОИЧНАТА БИТКА на МЮСЮЛМАНИТЕ
Точно преди 55 години, Рибново изгони държавата и държавния терор с камъни и брадви!
„Стари и млади, жени и деца, всички до един да прогоним врага.” Листовки с такъв текст, заливат Гърменското село Рибново в края на март 1964г., когато започва поредната гавра с помаците и поредната кампания за смяна на имената им.
На 6ти март1964г. на заседание на секратариата на ЦК на БКП, водено от секретаря по идеологическите въпроси Митко Григоров, партийната организация в Благоевградския окръг, е остро критикувана, че изостава с преименуването, за разлика от Смолянски окръг, където преименуването върви с „пълна пара”.
За да върнат доверието на партийните си шефове, местните държавни лидери тръгват на масирана кампания в община Гърмен.
Сформират се специални Комисии по преименуването*, пускат се в действие агитатори, придружавани от милиционери.
„Партийният комитет, след като привърши работата по промяна на имената в Скребатно и Огняново, решава да продължи в Рибново. Имайки предвид, че населението там е силно фанатизирано, за да се осигури нормална работа на комисиите и агитаторите, партийният комитет изпраща 12 отрядници и 4-ма милиционери”
Това е записано в секретната справка на МВР за бунта* в Рибново.
Групата „възродители*” е инструктирана да действа внимателно и да не се поддава на провокации. В 6 часа сутринта на 29 март, 1964г. те влизат в селото, но една жена на име Анифе ги забелязва и тича да съобщи на мъжете, които са на сутрешна молитва в джамията, че са дошли да ги преименуват, и че има военни и милиционери.
Изведнъж, цялото население мъже, жени, деца излизат на улицата, като по сигнал с брадви, ножове, камъни и тояги.
Последва героичен сблъсък - отчаяният опит на помаците в Рибново да запазят своето име и религия, да запазят своята идентичност и човешка същност.
Един милиционер е ударен с камък в главата, поради което изпада в безсъзнание, след което е пленен от местното население.
Пристигналият военен отряд стреля във въздуха, но жителите на селото се нахвърлят и върху него, пленявайки и един войник.
Двамата пленници са освободени след известно време, но християните-учители са изгонени от селото заедно със семействата им, на минарето на джамията е окачено турското знаме, телефонните връзки със страната са прекъснати, а мостът на пътя към Гоце Делчев е взривен.
Бунтът в Рибново предизвиква стъписване сред властите и лично Тодор Живков нарежда кампанията за преименуване на помаците в района да бъде прекратена.
Инцидентът засилва съпротивата и в съседните селища, като жители на Рибново и други села от Чеч* изпращат делегации до турското посолство и държавното ръководство, срещат се с члена на Политбюро- Боян Българанов, който проявява съчуствие* към оплакванията им.
На 1 април в селото пристига генерал Иван Бъчваров, който уж обвинява* за събитията окръжното партийно ръководство и обещава, че преименуванията ще стават изцяло доброволно.
С това бунтът е прекратен, а хората в региона масово връщат имената си, които запазват… до следващата кампания на държавата, за преименуване в началото на 70-те години…до следващия държавен терор над мюсюлманите.
rodopite.net