Новини  

ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА на КОМУНИЗМА

0 Коментари
870
17 апр 2018

  Зловещите престъпления на уродливия комунистически режим в 10 точки

През септември 2015г. НС прие поправки в Наказателния кодекс, които отваряха път към справедливост за жертвите на комунистическия режим в България и поне малко възмездие за палачите. 

Но, задкулисната държава контролирана от бившите комунисти и техните отрочета се задейства на момента и сам Главният прокурор на страната- Сотир Цацаров атакува пред Конституционния съд текстовете, които премахваха давността на престъпленията на тоталитарния-комунистически режим. 

На свой ред Конституционния съд на страната отмени гласуваните от НС поправки, за премахване на давността на престъпленията на комунизма. 

По този начин, България още веднъж доказа, че е единствената бивша комунистическа държава, която няма воля да потърси отговорност за престъпленията на уродливата комунистическата диктатура и не е чудно, че страната ни е единствената от бившите комунистически страни без Закон за лустрацията, т.е. без Закон за ограничаване на участието на бившите комунисти във властта. 

Престъпленията на уродливата комунистическа диктатура едва ли могат да бъдат събрани само в 10 пункта. 

Те са толкова много, че дори и най-добросъвестният изследовател и анализатор рискува да пропусне някое от мръсните деяния, които преобърнаха съдбата на няколко поколения българи и сега продължават да ни правят жертви с техните влияния и зависимости.  

И все пак време е да прочетем докрай черните страници на комунизма и все някога да станем свидетели на справедливото възмездие, което следва да понесат и поръчителите, и извършителите на тези безчинства.  

Законовата основа за това трябва да се създаде от българските политици и българския парламент. 

Не може да има изключване по давност от наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с т.нар.„възродителен процес“.  

Не може да има изключване по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления против мира и човечеството; тежки престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944 г до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени отделени длъжностни или партийни функции; престъпления, мотивирани и извършени на база на радикална религия. 

Добре известно е, че със Закон, приет на 5 май 2000 г. комунистическият режим в България е обявен за престъпен, а през 2004 г. с Декларация Народното събрание осъди и заклейми престъпленията на комунизма.  

От 20 януари 2011 г. Министерският съвет пък обяви 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунизма. 

Част от престъпленията на комунистическия режим могат да се третират по международното право, като престъпления срещу човечеството.  

Премахването на давността за тяхното преследване се третира в Конвенцията на ООН от 1968 г. за прилагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството.  

Премахването на давността за тези престъпления се основава и на Римския статут на Международния наказателен съд, който е ратифициран от Народното събрание през 2002 г. и изброява съставите на престъпленията против човечеството.  

През последните години Унгария, Румъния и други страни приеха закони в духа на Пражката декларация и Конвенцията на ООН за неприлагане на давност за военни престъпления и престъпления срещу човечността, които възстановиха справедливостта и отмениха давността за престъпленията извършени по време на комунистическите тоталитарни режими. 

А ето и позорната класация на престъпленията на комунистическата диктатура, които очакват справедливо осъждане: 

1. Избитите без съд и присъда невинни хора след преврата на 9 септември 1944 г, чиито гробове дори не се знаят 

След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г започва най-големият геноцид над българския народ , като различни източници посочват, че в периода 1944-1945 г. комунистите избиват без съд и присъда между 25 000-35 000 души, които са цветът на нацията. Съюз „Истина“ разполага с документи и свидетелства за около 25 000 избити след 9 сеп­тември 1944 г. и около 250 000 репресирани в лагери и затвори, където има данни за убити още над 1000 души, и то по най-зверски начин. В своите „Спомени“ царица Йоана твърди, че официалната статистика посочва 138 000 избити българи след 9 септември 1944 г. Някои източници смятат, че убити са близо 300 000 невинни, като по указанията на Сталин от Москва и неговия сатрап у нас Георги Димитров „трябва да се пусне повече кръв в България!”

И московските послушници наистина пуснаха много ПОВЕЧЕ кръв.

На първо място според указанията на комунистите са убити хора от интелигенцията и управляващите до 1944 г. – учители, кметове, полицаи, висши офицери, търговци, адвокати, съдии, по-богати българи, членове на патриотични организации (легионери, бранници и др.), свещеници и други. 

Към това престъпление трябва да се прибавят и изпратените на фронта във втората фаза на отечествената война елитни офицери, подофицери и войници, в по-голямата си част членове на патриотични организации. Те са ръководени от невежи политкомисари, което е причина за огромния брой на жертвите. В тази война България дава 35 000 убити и хиляди инвалиди. 

2. Позорът на концентрационните лагери 

Подобно на нацистките лагери на смъртта в България след комунистическия преврат са създадени 86 концлагера и 29 затвора, през които са преминали над 300 000 души, подлагани на нечовешки гаври и унижения, глад и студ, физически и психически тормоз. Стотици хиляди са разстреляни или убити по най-жестокия начин. Като от разсекретените досиета излезе информацията, че има официално разпореждане в лагерите да се стреля по хората. Според свидетелствата на лагеристи от Белене например само на остров Магарец са погребани неколкостотин лагеристи и лагеристки. 

Убийствата в концлагерите (ТВО) и затворите са се извършвани по най-дивашки и садистичен начин с цел тотален физически и психически терор над задържаните. Освен обикновените разстрели се прилагали също: бой с дрянова тояга, обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, убиване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на карцер, мъчения с насъскани озверели кучета; изхвърляне на труповете за храна на прасетата. На лагеристите са отнемани пенсиите, оставени са без работа и в тежко физическо здраве, а роднините им са изселвани в провинцията, отнема им се жителството и биват изгонвани от работа. Оцелелите лагеристи не преживяват дълги години поради сериозно влошено здравословно състояние. Дори и след „закриването” на лагерите след смъртта на Сталин, в България те продължават да съществуват тайно от общественото знание и в по-ново време там са били вкарвани за „превъзпитание” също много български турци, които не са искали да си сменят имената, както и противници на режима, осмелявали се публично да го критикуват. 

3. Престъплението „Възродителен процес” 

„Възродителният процес*” е едно от най- мащабните и зловещи престъпления на тоталитарната българска държава и ДС, което нямаме право да забравяме. Престъпление, преобърнало живота на стотици хиляди, което не бива да остане ненаказано. Престъпление , за което не може и не трябва да има давност - както няма давност за престъпленията на нацизма. Във Възродителния процес насилствено са преименуване над 840 000 турци, и стотици хиляди, повече от 360 000 са принудени да напуснат домовете си и да се преселят в съседна Турция по време на Голямата екскурзия. Престъплението е извършено в условията на военен режим, а е пропагандирано като доброволен акт.  

След разсекретяването на документите на Държавна сигурност едва ли някой може да има съмнение чий лабораторен политически продукт е Движението за права и свободи. И защо и до днес турците в България са в една или друга степен пряко подчинени на бившите комунисти в ДпС!? 

Престъплението „Възродителния процес” и последвалото прогонване на турцити от България, не може да бъде забравено в името на поколенията, които трябва да знаят и да помнят. Зловещият план трябва да има справедливо съдебно наказание. 

Да припомним, че в началото на 1990-те години беше повдигнато обвинение срещу членовете на Политбюро, лансирали така наречения “Възродителен процес”. Делото вървеше при закрити врати, без каквато и да било публичност, с многобройни отлагания, докато повечето обвиняеми не напуснаха света на живите. Обвинителният акт, който не стигна доникъде, беше представен на обществото едва през 2001 година. Чак тогава стана ясно, че членовете на Политбюро никога не са били обвинявани за насилственото изселване на повече от 300 000 души в Турция през 1989 година.  

Така с огромно закъснение лъсна ужасяващата истина, че за най-зрелищното престъпление на режима дори не е бил правен опит за търсене на отговорност. 

А много от преките виновници са все още живи – тогавашнният премиер Георги Атанасов, секретаря на ЦК на БКП и отговарящ пряко за преименуването Стоян Михайлов, първият секретар на БКП в Кърджали и последен силов министър на Живков – Георги Танев.  

Живи са и партийните ръководители и служители на МВР и МНО, давали нареждания да се стреля по хора, а армията да се включи със сила при разпръсването на демонстранти. 

4. Скритата истина за аварията в Чернобил 

Около 1 млн. български граждани са се разболели след аварията в АЕЦ Чернобил, истината за която българската комунистическа върхушка кри три дни, а след това съзнателно дезинформира обществото, че у нас няма никаква причина за тревога и радиацията е в норма. В същото време по свидетелски показания в столичния хотел „Рила” , където се приготвяше храната за „богоизбраните” от ЦК на БКП, са взети сериозни мерки – за комунистите са доставени храни и напитки от Австралия и Египет, както и не се е докосвала водата от чешмата дори за миене на ръцете.  

В същото време българите, умишлено оставени в неведение, манифестираха под радиационния дъжд на 1 май и ядяха марули и пиеха мляко облъчено стотици пъти над нормата. Така тогавашната комунистическа власт прикри престъплението „Чернобил“, по заповед на съветската, и извърши престъпление срещу собствения си народ. 

След взрива на 26 април 1986 г. броят на случаите на ракови заболяванията у нас е скочил тройно, сочат последните данни, тъй като страната ни е една от най-засегнатите от радиационния облак. Освен повече хора с регистрирани онкологични проблеми след аварията в Украйна се отчита и увеличаване на случаите на генетични мутации, нарушения в работата на мозъка, ускорено стареене и други проблеми със здравето, казват експерти от Националния център за обществено здраве и анализи. 

По делото „Чернобил“ бяха произнесени едни от малкото ефективни присъди след 10 ноември. През 1993 г. бяха осъдени бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор. След обжалване и двамата получиха по две години лишаване от свобода за неспазване на санитарните норми за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението при аварията в „Чернобил“. Но колко са още ненаказаните виновници от върхушката, заради които сега плащаме със живота на хиляди наши близки?! 

5. Ограбването на страната чрез фалшива индустриализация и външнотърговските дружества 

Години наред България е била ограбвана чрез водене на волонтаристична икономическа политика, фаворизираща индустриализацията. Така в плодородните български полете се появиха огромни мастодонти, които произвеждаха продукция, която не искаха и в необятния СССР. Рожба на този експеримент са комбинатите Русе-Гюргево, Трета металургична база край Дебелт, заводът за тежко машиностроене до Радомир и десетки други. В тях са закопани милиарди народна пара, а днес се режат на скраб и разпродават.  

Така през последните години от управлението на Живков България натрупа поти 10 млрд. външен дълг, който и до днес не можем да изплатим. 

Милиард и половина долара по груби сметки е сумата от бандитското източване на българските външнотърговски дружества в края на комунистическия режим. За информация на по-младите читатели, преди 1989 г във външнотърговските дружества можеха да работят само провени от Държавна сигурност и БКП кадри. Тези дружества бяха създадени през 80-те години на миналия век с цел парите да бъдат дадени на комунистическия елит. Както и се случи. Ето какво каза специално за Faktor.bg финансистът Кольо Парамов, който се опита да разследва къде „потънаха” милиардите от българската хазна и защо и досега държавата ни е на последно място по икономическо развитие в Европа: 

„Милиард 530 милиона долара изчезнаха от външнотърговските дружества. От тях само 5 милиона бяха открити. Но физически парите ги нямаше. Като главен ревизор на БНБ аз блокирах Валутно управление на БНБ на 1 октомври 1997 г и компютърното управление. Това е важно да се знае, защото тогова можеше да изтече давността – 1989 -1997 г за престъплението. Аз можех да намеря записите на последните преводи на Националната банка към Булбанк и към Литекс банк – Бейрут, откъдето са направени плащанията към Западна Европа. Обаче със съгласието на Надежда Сандолова от Сметната палата и Георги Николов на 14 октомври Управителният съвет взема решение да ме освободи предсрочно със задна дата от 1 октомври, за да не се занимавам с това разследване. 

Исках да открия парите на външнотърговските дружества и остатъка на стабилизационния заем от Световната банка, който беше 150 милиона долара. За около 124 милиона долара бяха внесени петролни продукти у нас. За последните два кораба обаче не можеше да се намери нищо и не се знаеше дали са потънали в Черно море, или са направили завой към Босфора обратно, защото по този начин изчезна и корабът с около 50 хиляди тона ориз и жито по време на помощите, които трябваше да получим, и замина после за Египет. Става дума за 1990 г. 

Иван Костов като премиер даде указания по най-бързия начин да се освободят от мен, защото с търсенето на заема за реконструкция и развитие от Световната банка и откриването на разликите във външнотърговските дружества можеше да доведе до сериозен трус в неговото стартово начало на управление”, коментира Кольо Парамов.

 6. Бандитската приватизация 

Милиарди от приватизацията потънаха в  джобовете на номенклатура и мафия 

Тя съвсем не е стартирала в годините на прехода, а е започнала още по времето на Живков. Тогава са направени плановете за разграбване на държавата, а властта от политическа да премине в икономическа, но в ръцете на червените другари. Преди 10-и ноември 1989 г. неслучайно БКП вкарва в действие и Указ №56, който развързва ръцете за частна инициатива в условията на комунистическа държава. 

От „изчезнали” пари от външнотърговските дружества тръгна пък т.нар. голяма бандитска приватизация. Парите бяха утроени, в последствие част от тяхи заминаха за офшорките, върнаха се като законно регистрирани заеми и може да се види колко са външните заеми на частните дружества в момента. От тези 27 милиарда евро половината са именно изнесените пари от приватизацията и върнати обратно уж от кредите от западни банки и дружества. 

Така че нека не си затваряме очите пред истината – време е авторите и изпълнителите на това най-мащабно икономическо престъпление, последиците от което ни превърнаха в най-бедната държава в Европа, да усетят цялата сила на закона. 

7. Сваленият граждански израелски самолет през 1955 г. 

Става дума за един потулван терористичен акт от страна на комунистическата власт. Полет 402 на Ел Ал Израел Еърлайнс (El Al Israel Airlines) — националния превозвач на Израел —който се провежда на 27 юли 1955 година. Пътническият самолет „Констелейшън-Ес“ е свален от 2 български изтребителя МиГ 15. Всички 58 души на борда (51 пътници и седемчленен екипаж) загиват. 

През 1955 година българското въздушно пространство е отворено само за самолети от комунистически страни. Нещо повече първоначалната версия на българските власти е, че самолетът е товарен, а когато пристига израелската разследваща комисия останките на самолета вече са премахнати. На борда са пътували и български евреи. За този акт България е осъдена в Международния съд в Хага, но истинските виновници не са осъдени у нас. 

8. Танковете, които потопиха в кръв Пражката пролет през 1968 г. 

И български танкове мачкат Пражката пролет 

България участва в потушаването на Пражката пролет, като изпраща 12-и и 22-ри мотострелкови полк с 2164 военни и 26 танка. Решението е взето от Тодор Живков и Политбюро, а със заповед № 39 от 20 август 1968 г. е дадено нареждане за проникване на територията на Чехословакия. Заповедта е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от военния министър Добри Джуров и началника на генералния щаб Атанас Семерджиев. Пражката пролет е потъпкана, избити са невинни хора, които се борят за демокрация в собствената си страна, има убити и български войници. И за това престъпление срещу мира и човечеството няма осъдени. Това престъпление обаче е само част от нелегалната терористична дейност, която БКП финансира и осъществява по различни части на света, под формата на износ на революция. 

9. Убитите по границата при опит за бягство наши и чужди младежи 

Телени мрежи пазеха българите от свободния свят 

Колко са жертвите, избити при опит за бягство през границата, не е известно. Важно да е се знае, че е не малък броят на младежите, които бягат в първите месеци и години след преврата на 9 септември 1944 г., многобройни са и групите т.нар. горяни, които са оказвали организирана съпротива срещу комунистическия режим, както и не малко семейства от ГДР се опитваха да избягат отвъд ”желязната завеса”, идвайки като туристи в България и търсейки път през границата ни с Турция и Гърция. 

Комунистическата власт създава и Групи за бързи действия на границата след началото на „възродителния процес”. Те се състоят от двама снайперисти, седем щурмоваци и двама души с пушки за изстрелване на газови гранати. С израза „неутрализиране на нарушител” тогава се е наричало убиването на хората, които са се опитали да избягат от комунистическия „рай”. 

Освен това южната ни граница с Гърция и Турция, тогавашните ни „потенциални военни противници”, граничната ивица е осеяна с хиляди противопехотни мини, а българите са пазени зорко да не надникнат към свободния свят. Много нарушители на държавната граница, в това число и известен брой граждани на ГДР, загиват от тях, по свидетелски разкази на граничари. Не е малък и броят на граничарите, стъпили по невнимание върху тези мини. Една част от тях загубиха живота си. Последният граничар, стъпил погрешно върху противопехотна мина, предназначена за нарушители, е младши сержант от Момчилградския граничен отряд Таню Енчев. През май 1987 г. на заставата край село Бук, младши сержант Енчев преследвайки нарушители на границата стъпва на противопехотна мина и загива. 

Питаме тогава за тези невинни жертви може ли да има давност? И не трябвали организаторите на това престъпление да отговарят пред закона. 

10. Унищожаването на досиетата 

Унищожени бяха агентурните дела на хиляди агенти, доносници и "възродители*" 

Една от най-срамните, но и най-коварните страници от новата ни история. Впрочем шефовете на Държавна сигурност се опитаха да скрият от обществото истинските размерите на икономическата криза, в която комунистическото управление е вкарало страната след 1985 г., милиардите дългове към западни банки, фалиралата планова икономика и селско стопанство, черната дупка на вътрешния дълг. И не само това: беше направен опит да се заличат връзките на ДС и да не се разбере, че тъкмо агенти, доносници и явочници станаха новите капиталисти. Нека да припомним, че само през 1990 г по нареждане на тогавашния вътрешен министър о.з. ген. Атанас Семерджиев и ексшефа на МВР-архива о.з. ген Нанка Серкеджиева са унищожени 144 235 досиета. 

От 25 януари 1990 година до 5 февруари 1990 година са унищожени напълно 130 978 архивни дела и 13 257 действащи дела, а частично 18 695 дела. Това е станало, като бившият МВР министър "разпоредил и утвърдил докладна записка 4-68 от 25 януари 1990 година", а подчинената му началничка на архива "подготвила и улеснила" изпълнението на заповедта за ликвидация на документите. Хиляди томове документи за дейността и връзките на Държавна сигурност за изгорени в пещите на „Стомана” –Перник. Още повече са прехвърлени в страни, близки на комунистическия режим. 

Това са само малка част от престъпленията по време на близо половинвековното управление на тоталитарния комунистически режим. Позорната класация може да бъде много по-голяма.  

А възмездие все така няма… За сега! 

 

rodopite.net

 

0.0
Последна актуализация на:: вторник 17 април 2018 17:21
Сродни статии: Касим Дал по стъпките на Доган, но удари на камък!... България по-опасна за журналисти от някои Африкански страни Акциите на НАП за отсрамване на ГЕРБ ли са?! И таксиджии от Кърджали зареждат в бензиностанция на „Марешки-Ст.Загора Куриоз: Пеевски в Европа, но със забрана за Турция Орхан Исмаилов е легитимният лидер на НПСД ДПС е против признаването на Турското национално малцинство РИБНОВО 29 Март, 1964г. - ГЕРОИЧНАТА БИТКА на ПОМАЦИТЕ Учителка с 40 години стаж заставена да проси пред Парламента Община Пендик зарадва децата изучаващи Турски език в Кърджали…
ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА на КОМУНИЗМА

Нямате коментари все още...

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.