Две немски подводници U7 и U8 спасяват морската ни столица от руската агресия!
Два турски крайцера също се притичват на помощ на българите...
14 октомври 1915 година остава една от най-черните дати в българската история.
Руски кораби и самолети вероломно нападат Варна и бомбардират морската столица. Тези драматични събития обаче години наред се крият от комунистическия режим в България, който представя Русия и СССР като единствените спасители и закрилници на страната!?!?!?
Преди 103 години обаче българите изпитват реално силата на руската „любов*“.
От неочакваните бомбардировки жителите на Варна изпадат в стрес. Ужасени българите бягат по улиците, спасяват се по мазета и подземия. Грохотът от срутващи се къщи се смесва с викове и стенания на ранените.
Всъщност атаката има предистория – от две седмици.
България и Русия са във война
На 1 октомври 1915 г. е обявено влизането на страната ни в Първата световна война на страната на Тройния съюз.
„Братушките*“ са гневни на Царство България заради опитите да води самостоятелна политика. Анти българската пропаганда е обхванала мощно руските медии, а омразата към всичко българско се насажда в руското общество.
За да даде урок на непокорната млада държава, а и за да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да бомбардира Варна, за да се даде урок на българите.
Във фаталния ден крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове, които приближават Варненския залив. Става ясно, че руски военни кораби.
Според изследвания на историци ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти – пристанището, жп гарата, флотските помещения и др.
В 7,30 часа един след друг към брега се насочват и два руски самолета-хидроплани и правят пълна обиколка на града за разузнаване на обстановката и пускат хаотично няколко бомби.
Час по-късно руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е съставена от 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда, и се командва от руския вицеадмирал Новицки.
Първите снаряди
падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиноград*. Вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали, тоест целта е била да се избива и поразява мирното население, за да бъде сплашено. Засегнати са и казармите на 8-и приморски полк. Руското нападение е просто демонстрация на сила.
Българската брегова артилерия също отговаря с огън, но неприятелските кораби са на повече от 8 морски мили навътре в морето, и остават извън обсега на българската артилерия.
Обстрелването на града продължава един час и седем минути, а след това противникът се оттегля. Причината за неочаквания обрат е появата на две немски подводници U – 7 и U – 8.
Научавайки по телеграфа за бомбардировката, те се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби, изстрелвайки няколко торпеда.
Торпилиран е гордостта на руския флот - броненосецът “Три Светители”. Той се накланя на една страна и по-късно потъва край нос Калиакра. На друг руски миноносец също избухва пожар, но плавателният съд е спасен.
На помощ на българите срещу руснаците, се притичват и два крайцера, от турската флота, но бойните действия приключват преди пристигането им край Варна.
Същата вечер немските подводници пристигат в пристанището на Варна и са посрещнати като освободители*, с радостни възгласи и бурни ръкопляскания.
При внезапното и вероломно Руско нападение на Варна загиват девет българи – петима мъже, едно момче и три жени.
Ранените са 24, като сред тях са двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения.
Материалните загуби за града са огромни, те се оценяват на 2 милиона лева.
Най-голямото поражение обаче остава в СЪЗНАНИЕТО на българите, които недвусмислено разбират, че Русия е техен враг и че братушките не са точно "братушки"!
26 години по късно на 22 юни 1941 Русия, вече като „Съветски съюз”, без да се намира във война със България и без каквато и да било причина или повод, съветската авиация бомбардира град Добрич.
Разминава се без жертви, но населението, което чувства руския народ за близък е в психологически срив. За втори път в рамките на по-малко от 30 години България бива нападната в гръб от държавата, която счита за своя „освободителка”!?
Важен момент е посоченият по-горе, че България и СССР не се намират в състояние на война – това ще стане чак на 05 септември 1944.
Т.е. Съветските бомбардировки над България са съвсем ненужна и необоснована агресия срещу мирна и добронамерена държава.
За съжаление това не е единствената проява на агресия към мирна България. Бомбардирани са още Русе, Стара Загора, Казанлък, Горна Оряховица.
Нападенията срещу България не са само по въздух, в началото на декември 1942 обстрелват селищата в Северното Черноморие. А съветска подводница атакува и потапя кораба „Струма“, при което загиват почти 800 души!!!
България има и други жертви по време на войната. Съюзническата авиация бомбардира столицата и други български градове, като само самоотвержеността на българските пилоти предотвратяват по-големи страдания. Жертвите на съюзническата авиация и героизмът на българските пилоти не са забравени, но безпристрастността изисква да признаем, че са станали във „военно*“ време, т.е. страната ни е с обявена война на „съюзниците”.
А съветските атаки – те са без предупреждение, без причина, подло и в „гръб“!!!
Днес много хора, търсейки геополитически аргументи цитират „съюзническите” бомбардировки над България, като забравят* бомбардирането на Варна от Русия през 1915г. и бомбардировките на СССР над Добрич от 22 Юни 1941, както и тези над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица през Септември същата година.
Тъжното е, че марионетната власт*, която идва след 09.09.1944 г. е по-жестока към пилотите, бранили българското небе от снарядите на враговете!!!
rodopite.net
Вижте също: Бойко Борисов нареди проверка на бомбоубежищата в София
http://rodopite.net/blog/bojko-borisov-nariedi-provierka-na-bomboubiezishtc/