Новини  

Полонезкьой- Полският квартал на Истанбул

0 Коментари
309
11 юни 2019

Полонезкьой се намира на анадалоския бряг на Босфора и с построяването на моста над Босфора на име Фатих Султан Мехмед, пътуването до него се съкрати неимоверно много. Старото име на това селище населявано в миналото от поляци е било Адампол.  

Това полско селище е било основано от борци за свобода, емигрирали от Полша.  Днес населението на селището продължава да съхранява своите традиции и помни своите предци. Със своята култура, гостоприемство и трудолюбие, те првърнаха това селище в едно от реномираните курортни селища на Истанбул. Когато през 1918 година Полша спечели своята независимост, само едно семейство от селището се завръща в Полша. Но, по време на тежката икономическа криза през 1960та година много жители на селото са го напуснали. Младежите са заминали да търсят щастието си в Германия, Канада и Австралия. С построяването на моста над Босфора Фатих Султан Мехмед, заможните истанбулски граждани са насочили погледите си към това селище като място за отдих в края на седмицата и постепенно са започнали да закупуват жилища тук. Това довело до повишаване на цените на жилищата в селото и то се е превърнало в популярно място за отдих. С нарастването и на възможностите за работа, селото е започнало да посреща и преселници. Днес в селото живеят 250 граждани като 90 от тях са с полски произход.  

       Емигриралите по политически причини от Полша в Османската империя поляци са започнали строежа на селото през 1842 година. През този период Полша е била съюзник на Османската империя, тъй като и двете страни са воювали с общия враг- Русия. При разгром на честите бунтове на поляците срещу Русия, бунтовниците намират приют в Османската държава. Някои от тези полски емигранти най-прочутият от които е Адам Мицкевич дори са приели исляма.  

Мехмед Садък Паша който е оказал голяма подкрепа за изграждането на селото също е полски благородник приел исляма. Името му е било Михал Чайковски. Живеел е в къща в Джихангир. Но, действителния създател на проекта е живеещият в Париж полски емигрант революционер Адам Царториски. Неговото идея е била в периода когато Полша е била под руска окупация, в редица региони по света да се създадат независими полски колонии. През този период на мястото на селото са се намирали сгради принадлежащи на монаси от католическия лазаристки орден. Първоначално, Садък паша е настанил тук няколко полски емигранти. При много трудни условия, полските емигранти започват да градят селото. Селото е наречено Адампол-комбинация от името на Адам Царториски и Пол- полски. С течение на времето обаче популярност добива името Полонезкьой. След време монасите лазаристи напускат мястото и то остава на полските емигранти. Дълго време полските емигранти се занимават с животновъдство и производство на млечни продукти. И днес млечни продукти от Полонезкьой се продават по магазините в Истанбул. Населението на селото расте и през 1836 година тук вече живеят около 100 полски семейства станали Османски поданици. Световно известни личности като Франц Лист и Гюстав Флобер са посетили Полонезкьой.  

През 1937 година селото е посетено и от Ататюрк. Вниманието му е привлечено от успеха постигнат от жителите в земеделската работа. Селяните го посрещат с хляб и сол, по стар полски обичай.      

       Най-привлекателната черта на Полонезкьой е прекрасната природа на района. Селото е разположено в горски район който представлява един от основните бели дробове на Истанбул. В гората до селото има два маршрута за разходки. Единият от тях започва от селото и продължава пет километра в сянката на кестените. Разходките в гората са сред основните занимания в селото през пролетта и лятото. Освен това посетителите изпитват удоволствие от разходките с файтон, от разговорите с местните жители, от вкуса на полските пасти и приготвящите се в ресторантите с изглед към зелената долина, от разходките с коне и от разговорите пред камината с чаша качествено вино в ръка. Най-забележителните места в селото, напомнящи за миналото му са гробището и къщата музей Леля Зофия. В църковния регистър първото погребение в селото е от месец юни 1848 година. Чайковски е положил огромни усилия за да бъде погребан тук починалият през 1855 година в Истанбул велик полски поет Адам Мицкевич, но не е постигнал искания успех. Но тук е погребана починалата на 22ри февруари 1866 година в хотел в Истанбул негова съпруга Людвика Сниядечка. Сред 270-те гроба в гробището, най-интересна е историята на този гроб. Людвика Снядечка е дъщеря на прочут полски учен. Тя заминава за България за да построи тук гробница за загиналия в тази страна свой годеник. След като не намира гроба му идва в Истанбул и тук се запознава с приелия исляма Мехмед Садък паша- полски благородник на име Михал Чайковски. Омъжва се за него и също приема исляма. Тя създава приятелски връзки с Османския двор и се превръща в една от уважаваните тук личности. Въпреки, че живее в квартал Джихангир в Истанбул, тя е оказала голяма помощ на Полонезкьой. Умира през 1866 година в Истанбул и съпругът й я погребва на върха на хълм недалеч от гробището на селото. Къщата Музей на Зофия Ризи датира от 1882 година.  

В къщата се намират много документи и фотографии свидетелстващи за миналото на селото а също и пометна книга в която от 1915 година насам всички посетители на селото са изразили своите впечатления. 

Зофия Ризи е положила големи усилия за да запази автентичния полски облик на селото и е станала символ на традиционното полско гостоприемство и на полската култура. След смъртта й, през 1992 година Антони Дохода и Леслав Ризи са подготвили къщата на леля им като къща-музей. 

       През 1845 година в селото е имало малка църква. През 1870 година е построена нова църква, но тя е разрушена по време на земетресението от 1894 година. През 1912 година започва строежът на нова църква. Строежът приключва през 1914 година.  

Ежегодно за фестивала на черешите в Полонезкьой пристигат полски ансамбли за народни песни от Полша които изнасят своите концерти в градината на тази църква. Тук жителите посрещат и религиозните и национални полски празници.  

Ако сте решили да отседнете в Полонезкьой, можете да се настаните в малките хотели или в селски пансиони. Освен това можете да се нахраните със чудесни ястия на скара в ресторантите или в парковете, и да релаксирате в откритите и закрити басейни. Повечето от хотелите и пансионите са отворени през цялата година.  

Специалитетът на селото е ликьор от орехи. Има малко на брой ресторанти в които се готвят ястия от полската кухня. През последните години е на мода и сватбените и новогодишни тържества да се провеждат в Полонезкьой.

 

Източник:trt.net.tr/bulgarian

0.0
Последна актуализация на:: вторник 11 юни 2019 11:22
Сродни статии: Изкуството на Байрям Байрямали Златото поскъпна до 6 годишен рекорд ДПС-Кърджали от 6 месеца не дава отговор за стая за изучаване на Турски език Намаляването на ДДС-то било вредно в България!? Хотел във Варна краде ток за хиляди лева Кръчма в двора на Кърджалийско училище Симпозиум за 30 годишнината от прогонването на турците от България Гръцките власти предупреждават за опасна зараза от комари 18 милиона Турчета си взеха Свидетелствата 45 станаха професиите с право на ранно пенсиониране,… в Турция
Полонезкьой- Полският квартал на Истанбул

Нямате коментари все още...

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.