Новини  

По пътя на Нури Тургут Адалъ

0 Коментари
2256
06 мар 2017

Един поет, прекарал най-хубавите си години в Белене. Цели двадесет и три! В името на демокрацията, свободата на словото и равенството. Дали животът и делото на нашият съгражданин е познат на обществото ни? Дали в учебниците на децата ни някъде има и строфа от поезията му сътворена зад мрачните стени на затвора? Ако не в читанките, то поне в книгите по история, за стотиците като него, затворени от тоталитарната върхушка на миналият век, без съд и присъда в Белене, Ловеч, Сливен, Ст. Загора има ли нещо написано?

Посетихме родното място на поета – село Островица и почетохме паметта му.

На връщане, в тази разгорещена предизборна еуфория, решихме да се отбием и в един от офисите на местните представители на ДОСТ в гр. Момчилград. Още от вратата, както е навсякъде по щабовете, ни посрещна с усмивка председателя на местното Женско дружество г-жа Ширин Ибрахим. Кафето бе само повод за подхващане на разговора. Иначе ни интересуваха предизборните лозунги, програми и настроението на хората.  

На стената бяха наредени портретите на жертвите на тоталитарния режим по време на насилствената смяна на имената на турците в града и околностите през т.н. „възродителен процес”. Младежи, които може би сега щяха да се радват на свободата да избират имената на децата и внуците си, ни гледаха със скромните си погледи застинали във времето. Почетохме и тях с тиха и нечута молитва в покой на душите им…

И пак на стената, висеше друг портрет – на водача на листата за Кърджалийска област – Лютви Местан. А на него късичко обещание: „Ще вървим по пътя на Нури Тургут Адалъ!”

В офиса, разгорещено дебатираха трима младежи и разпределяха отговорностите си, като се опитваха да обръщат внимание и на прииждащите посетители – млади, стари и даже деца. Единствено ръкостискането с тях ги отклоняваше за кратко от ангажиментите им. Вгедах се едно по едно в лицата им. Същите като онези от портретите. Отрудени, но жизнени и отговорни, сякаш всичко вършеха под зоркото око на своите предци, жертвали се в името на единственото човешко право, правото на избор за идентичност. Ето ги нашите днешни обикновени младежи – Ялчън Местанлъ, Хасан Хасан и Орхан Ибрахим. Онези, поели отговорността за една скромна надежда, надеждата за бъдещето и човечността.

Пътят на Нури Тургут Адалъ е труден, но честен, а ние им пожелаваме успех в тази нелесна надпревара.

 Елиз Шакир, 06.03.2017, Момчилград

 

 

0.0
Последна актуализация на:: вторник 07 март 2017 10:57
Сродни статии: Петиция за oтменяне на 3-ти март като национален празник на България След Турците и Македонците са против честването на 3-ти Март, като „национален празник" Изкуството на Байрям Байрямали Българинът бил нискоефективен и трябвало да бачка повече Златото поскъпна до 6 годишен рекорд ДПС-Кърджали от 6 месеца не дава отговор за стая за изучаване на Турски език Намаляването на ДДС-то било вредно в България!? Хотел във Варна краде ток за хиляди лева Кръчма в двора на Кърджалийско училище Симпозиум за 30 годишнината от прогонването на турците от България
По пътя на Нури Тургут Адалъ

Нямате коментари все още...

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.