Погромът над имената на 838 населени места в Стара Загора е позорен акт.
През 1975 г. БКП също прави мащабно преименуване на населени места, което в следващите години е последвано от забрана на религиозните обреди, забрана на традиционното за мюсюлманите облекло, забрана на турския език, насилствено преименуване и като финал принудително изселване в една срамна кампания на етническо прочистване.
След 1990 г. ДПС монополизира представителството на българските мюсюлмани и се превърна, в нарицателно за корупция, клиентелизъм и корпорация на престъпния капитал.
Днес ние сме съвсем сами!
Би трябвало да сме равноправни граждани в мултикултурна България, в още по-мултикултурна Европа, но истината е съвсем различна.
В България живеят над един милион етнически турци български граждани, но няма нито една общинска турска гимназия. Изучаване на майчин език? Няма.
Джамии, хамами и мостове от османско време са оставени за да се разрушат от времето, а на по устойчивите постройки се „помага“.
Мюсюлманското изповедание е вечен заложник на нечии интереси, като постоянно се появяват законопроекти, с които неотменно се цели поставянето на изповеданието на колене.
Хората, които бяха вкарвани в лагери и затвори преди 1990 г. не дочакаха правосъдие в същата тази Европейска България. Днес малцината, които се пребориха да взимат добавка за излежаното по лагери и затвори време взимат, в най-добрия случай по 50-60 лв. на месец, което по-скоро e подигравка от колкото някакво обезщетение.
Държавата не намери сили, а може би никога не е имала и желание да въздаде правосъдие.
Години наред, в така наречените смесени райони, умишлено не се допускат инвеститори за да се държи населението в крайна бедност. За да може за изборите да има бедни и зависими хора.
Дали някой си е задал въпроса колко преподаватели етнически турци или помаци има в Софийския университет? Колко академици етнически турци има в БАН?
Единствените, които намират реализация в държавната администрация, са партийни кадри, като се търсят не кадърни, а зависими хора.
Единствената полза за българските мюсюлмани от това, че България е в ЕС е, че могат да си вземат шапката и семействата и да отидат някъде, където няма да ги третират като втора, трета и пета категория хора.
Общественият договор е нарушен, тези граждани вече не могат да разчитат, че тяхната България, за която излизаха по митинги и правeха барикади, за която воюваха в няколко войни, ще ги защити.
От селото на моите баба и дядо, Севар, Разградско изцяло населено с етнически турци в първата световна война освен редовно призованите войници са отишли още 12 доброволци. Те не са отишли офицери или лекари, отишли са най-обикновени войници в окопите. Много от тях включително и от моето семейство не са се върнали живи.
Тези хора не са отишли да се бият за правителството, за корпорацията ДПС, или за някакви псевдо-патриоти, те са отишли да умрат за България, за да могат техните деца да живеят като равни с равни.
Това което се случва днес ме кара да се запитам, каква е следващата стъпка, да сменят пак имената с такива с по-модерно звучене?
Интересно, ако турската държава вместо да реставрира желязната църква „Св. Стефан“ я беше преименувала на „Хазрети Мухаммед“, как ли щяхме да се почувстваме тогава?
Георги Михайлов