Новини  

Няколко думи за „Възродителния процес" на топонимите в Стара Загора

0 Коментари
3885
01 юни 2018

 Погромът над имената на 838 населени места в Стара Загора е позорен акт.

През 1975 г. БКП също прави мащабно преименуване на населени места, което в следващите години е последвано от забрана на религиозните обреди, забрана на традиционното за мюсюлманите облекло, забрана на турския език, насилствено преименуване и като финал принудително изселване в една срамна кампания на етническо прочистване.

След 1990 г. ДПС монополизира представителството на българските мюсюлмани и се превърна, в нарицателно за корупция, клиентелизъм и корпорация на престъпния капитал.

Днес ние сме съвсем сами!

Би трябвало да сме равноправни граждани в мултикултурна България, в още по-мултикултурна Европа, но истината е съвсем различна.

В България живеят над един милион етнически турци български граждани, но няма нито една общинска турска гимназия. Изучаване на майчин език? Няма.

Джамии, хамами и мостове от османско време са оставени за да се разрушат от времето, а на по устойчивите постройки се „помага“.

Мюсюлманското изповедание е вечен заложник на нечии интереси, като постоянно се появяват законопроекти, с които неотменно се цели поставянето на изповеданието на колене.

Хората, които бяха вкарвани в лагери и затвори преди 1990 г. не дочакаха правосъдие в същата тази Европейска България. Днес малцината, които се пребориха да взимат добавка за излежаното по лагери и затвори време взимат, в най-добрия случай по 50-60 лв. на месец, което по-скоро e подигравка от колкото някакво обезщетение.

Държавата не намери сили, а може би никога не е имала и желание да въздаде правосъдие.

Години наред, в така наречените смесени райони, умишлено не се допускат инвеститори за да се държи населението в крайна бедност. За да може за изборите да има бедни и зависими хора.

Дали някой си е задал въпроса колко преподаватели етнически турци или помаци има в Софийския университет? Колко академици етнически турци има в БАН?

Единствените, които намират реализация в държавната администрация, са партийни кадри, като се търсят не кадърни, а зависими хора.

Единствената полза за българските мюсюлмани от това, че България е в ЕС е, че могат да си вземат шапката и семействата и да отидат някъде, където няма да ги третират като втора, трета и пета категория хора.

Общественият договор е нарушен, тези граждани вече не могат да разчитат, че тяхната България, за която излизаха по митинги и правeха барикади, за която воюваха в няколко войни, ще ги защити.

От селото на моите баба и дядо, Севар, Разградско изцяло населено с етнически турци в първата световна война освен редовно призованите войници са отишли още 12 доброволци. Те не са отишли офицери или лекари, отишли са най-обикновени войници в окопите. Много от тях включително и от моето семейство не са се върнали живи.

Тези хора не са отишли да се бият за правителството, за корпорацията ДПС, или за някакви псевдо-патриоти, те са отишли да умрат за България, за да могат техните деца да живеят като равни с равни.

Това което се случва днес ме кара да се запитам, каква е следващата стъпка, да сменят пак имената с такива с по-модерно звучене?

Интересно, ако турската държава вместо да реставрира желязната църква „Св. Стефан“ я беше преименувала на „Хазрети Мухаммед“, как ли щяхме да се почувстваме тогава?

 

Георги Михайлов

 

Последна актуализация на:: събота 02 юни 2018 15:51
Сродни статии: Най новата Арменска трагедия Етнически националисти в кандидатските листи на ПП "Продължаваме Промяната" в гр.Кърджали Златна монета от Турско Сдружение на Изселници за шахматния гений Нургюл Салимова Турците и Македонците са против честването на 3-ти Март, като „национален празник" Удивителният свят на Лоли Лидерът на НПСД Орхан Исмаилов почете най-младата жертва на възродителния процес – бебето Тюркян… ДПС пак се подигра с турците в Млечино, с песен за Питу Гули Ще изхвърчат ли и калинките на Караянчева? Кмета Неджми ли премахна турското приветствие от табелата на Джебел? Строителната треска в Кърджали и …
Няколко думи за „Възродителния процес“ на топонимите в Стара Загора