Новини  

Мюмюн Ахат- Детето-герой-мъченик от Момчилград!

0 Коментари
2359
12 мар 2019

„Борих се за човешките си права и за равноправие. Загинах С ДОСТОЙНСТВО като един Турчин.”

 Това е записано на надгробната плоча на нашия забравен брат Мюмюн Мустафа Ахат, който едва16 годишен е застрелян на 27 Декември, 1984г. в Момчилград, при държавния терор над Турците достигнал своята кулминация в периода от 1984г. до 1989г. Но една майка, също позабравена от нашата Турска общност тъжи за него всеки ден вече 33 години, баща му също не намира покой и се моли на гроба му всеки ден прочитайки сурата „Фатиха”.  

 Ето какво казва общественикът Дурмуш Арда, който изследва случая гостувайки на семейството на Мюмюн Мустафа Ахат в Момчилград:

 Майката на убития Мюмюн Ахат постоянно плаче и се жалва с думите: „Защо убиха невръстното ми чедо?”

 От години се канех да гостувам и да узная от първо лице историята на 16 годишния- Мюмюн Ахат, убит по време на протестите на Турците, срещу тоталитарния режим, през 1984г. в Момчилград.  Най- после миналия Понеделник успях да посетя къщата на нашия герой в село Равен(Йениджума). Преди 8 години бях направил интервю с майката на 17 месечното бебе Тюркян, убито при същите протести в община Кирково. Тогава спомените за мъките и болката и, ме засегнаха дълбоко…

 Този път срещу мен бяха майка и баща загубили детето си преди 33 години.

 И докато мислех откъде да започна за да е по малко болезнен разговорът, майката-Хатидже на нашия герой-мъченик, започна да разказва: „27 Декември, 1984г. беше Четвъртък. Сутринта детето ми тръгна на училище. Същият ден чухме за протестите и убитите цивилни в Момчилград. Следобед разбрах, че и синът ми е застрелян…Не ни дадоха дори тленните му останки. Посред нощ един партиен секретар докара трупа на сина ни в дървен ковчег и ни заповяда да го погребем в ковчега без да го отваряме, и без нашите Мюсюлмански обреди за погребение. Аз не се подчиних на тази Заповед. Единственото, което исках беше да видя лицето на сина си още веднъж, за последен път. Куршумът беше влязъл в главата му от тила и беше излязъл от челото му. Беше обезобразен. Мръсникът-служител на държавата е застрелял детенцето ми в гръб! Още същата нощ, изкарахме тленните останки, измихме го съгласно нашата религия и го погребахме по тъмно, поради страх от държавата. Защо убиха невръстното ми чедо? Мюмюн беше първото ми чедо и единственият ми син. Имам и две дъщери. Но, болката по сина ми ме прояжда от години, и тази болка расте с всяка изминала година. Никога не успях да се съвзема от това нещастие.”

 Аз я попитах, дали е завела Дело за убийството на сина си. Майката на нашия герой-мъченик, задавена в сълзи не можа да ми отговори. Бащата Мустафа Ахат ми отговори така: Заведохме дело, но без никакъв резултат. Твърди се, че пожарникар на име Величко е бил стрелял от терасата на своята къща. Но никой не се осмели да дойде и да свидетелства в Съда. Преди още да се опомним, беше сложена и надгробна плоча на гроба на сина ни. Предполагахме, че плочата е сложена от убиеца и затова я строшихме и направихме нова надгробна плоча на гроба му.

 На родителите на нашия герой-мъченик- Мюмюн Ахат, им зададох и въпрос, Как се справят с живота понастоящем? Майката отговаря: „Пенсията ми е 160 лева, това не стига дори за лекарствата ми. Имах счупване на бедрото, сложиха ми и протеза, движа се много трудно. Имам и силни болки в гърба. Докторите ми препоръчват ортопедично легло, но нямаме възможност да си купим. Имах един стол за инвалиди но се счупи…”, при което се натъжавам още повече за тази измъчена майка на един наш герой-мъченик.

 Бащата също добавя, че преживяват трудно. Казва, че получава 200 лева пенсия, но недостига за преживяване и е принуден да се труди и на стари години. И докато бащата на нашия герой-мъченик ми разказва, майката успява да стане подпирайки се с една ръка на стената и с другата на една тояга и се насочва извън стаята. Връща се трудно подпирайки се по същия начин и с думите „Синко ти идваш от път, сигурно си гладен” ми поднася една чиния телешка кавърма върху празния стол пред мен постлан с вестници. Това ме кара да си спомням за бурканите с месо от детството ми, и въпреки че не съм гладен хапвам няколко хапки, от храната на тези свети и чисти като вода хора. Спомените неволно ме връщат към моето детство и покойната ми майка, която по същия начин, винаги поднасяше кавърма от буркан с месо на всеки гост дошъл в къщата ни… И си мисля: „Великодушието и благородството са в нашия дух, в духа на турците и мюсюлманите в България!

 От там с бащата на нашия герой-Мюмюн Ахат се отправяме към селското гробище, да прочетем сурата „Фатиха” на гроба на му.

 На връщане от Равен/Йениджума/ се замислям за следното: Дали някъде по света, извън България има страна, където се крие истината за държавния терор и се закрилят убийците на бебета и деца, дори и след края на тоталитарния режим???

 

0.0
Последна актуализация на:: вторник 12 март 2019 09:12
Сродни статии: България по-опасна за журналисти от някои Африкански страни Акциите на НАП за отсрамване на ГЕРБ ли са?! И таксиджии от Кърджали зареждат в бензиностанция на „Марешки-Ст.Загора Коалиция "Воля - Българските родолюбци" се регистрира за евровота Турчин с каручка спасява Иван Вазов от българската власт след преврата от 1886г. ДПС е против признаването на Турското национално малцинство Седмица след кървавото нападение в Нова Зеландия… 31 стотинки на час за нощен труд на мед. сестрите в България… НПСД- Кърджали остро критикува новото орязване на пенсиите Президентът Ердоган откри най-голямата болница в Европа
Мюмюн Ахат- Детето-Герой-Мъченик от Момчилград!

Нямате коментари все още...

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.