Новини  

КОРНИЦА 28 Март, 1973г.- КРЪВ, БОЙ и ДЪРЖАВЕН ТЕРОР...

0 Коментари
2659
28 мар 2019

КОРНИЦА 1973г.- С КРЪВ и БОЙ, българската тоталитарна държава смазва борбата за етно-религиозна идентичност на мюсюлманите* 

Убити са петима души, стотици са тежко ранени, а общо над петстотин са ранените при държавния терор над мюсюлманите в „Чеч*”.   

 Навършиха се 46 години от държавния терор в КОРНИЦА през 1973 г. Няма осъдени, няма и разследвани за престъпленията срещу мюсюлманите...

След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско, незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница, обособени на десния бряг на Места.  

Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи до този момент само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите.  

През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище.[10] 

Престъпленията към религиозните и етническите общности са един от най-зловещите провали на тоталитарния режим и етническите националисти-комунисти, а плодовете от антинационалната им и антинародна политика, продължават да бъдат и до днес тежка рана в свъременното българско общество. 

Преди 45 години на днешния ден, с оръжие и насилие милиция и армия по нареждане на държавното ръководство, смазват така наречената Корнишка република*.  

За нея съвременните поколения не са чували или не знаят почти нищо, защото червената пропаганда беше покрила години наред с мълчание и дезинфармация истината. 

В началото на 70-те години на миналия век по решение на държавното ръководство, започва поредното преименуването на помаците в Родопите и Пиринско. Това са трудолюбивите и мирни славяни изповядващи исляма. Те говорят на помашки език - един от многото славянски диалекти.

Тоталитарната-комунистическа идеология, по примера на фашизма, предвижда създаването на единна нация, по пътя на държавния терор и насилието, пренебрегвайки световния правов принцип на самоопределението. Паралелно със смяната на имената се налага червения атеизъм и се забранява посещението на джамии. 

Първите кампании за насилствена смяна на имената в Пиринския край са от 1964г., с ново активизиране през декември 1972 г. 

В месността „Предела” група горски  работници от с. Корница са блокирани една вечер с три джипа с милиционери от Гоце Делчев. Униформените им поставили условието, че трябва да си сменят имената, но работниците Бекир Садулев, Алис Пачев, Адем Пашов, Ибрахим Бялков отказали. 

За опита за съпротива били пребити от бой. Най-тежко е бит Ибрахим Бялков.

В Корница е върнат на носилка и почти цял месец е в безсъзнание.  

Държавното ръководство не се отказва от политиката си на държавен терор и настъпателно започва с насилие да подменя имената на помаците.  

Най-драматични се оказват събитията в с. Корница и  Бабешките махали. 

Милицията и партийните секретари от Благоевград започват да уговарят първо по партийна линия активистите от селото. По-късно с призовки били привикани в участъка полевъдните бригадири Аляк Келешов, Асан Имамов и Исмаил Бенишов, Реза Суин. Мъжете обаче отказали да си сменят имената и били смазани от бой. Единственият, който не се е явил на тези призовки, е бил Реза Суил. На 20 януари 1973 година в селото пристигат хора от МВР да приберат Реза, който не се е появил на тяхното повикване. Хората разбрали, че ще го арестуват и се вдигнали да го защитят. Милиционерите отстъпили и си тръгнали, а хората разбрали, че единствено събрани заедно могат да предотвратят насилствената асимилация.  

Така в знак на протест, сдружени заедно, започнали денонощно да седят на площада, напалили огньове, за да се топлят през студените дни. 

Протестът им продължава почти три месеца, а в София са в паника, не знаят как да реагират.

„Всички спряха да работят, децата не ходеха на училище, народът очакваше представители на властта, които да разяснят докога ще продължава всичко това. Никой не е предполагал, че има друг начин за борба освен мирно несъгласие с това нечовешко решение - смяната на имената. Вече всичко става ясно, че властта смята по единично да се справи с всеки мюсюлманин - да му бъде сменено името и премахнати техните обреди. Зимата в Пирин е сурова, сняг и вятър; дъждът и мъглите бяха постоянен спътник на хората, но не това тревожеше хората, завити в черги и найлони, с очи, насълзени от дима на мокрите дърва”, разказва Ибрахим Рунтов. 

На 20 февруари 1973 година в селото пристига Петър Дюлгеров - първи секретар (на БКП) на Благоевградски окръг, съпроводен от управници от МВР от гр. Гоце Делчев. Вместо човешки разговор с премръзналите първият секретар, който по-късно бе издигнат за шеф на комунистическите профсъюзи в България се заканва открито, че досега не е имало бити хора, но ако трябва и кръв ще се лее. Дюлгеров предупреждава, че на новородените деца ще се слагат християнски, или така да се каже - славянски имена. По-късно със  същата мисия идват и редица отговорни другари от БКП като  Радонов и генерал Карамфилов, които по категоричен начин заявяват същата теза за преименуване, спомнят си очевидци. 

През този период няма реални реакции срещу насилствената асимилация – Съветския съюз бди на режима на Живков, а пред обществото преименуването се представя като доброволно.  

Развръзката настъпва на 28 март 1973 година. 

„В 5 часа сутринта, когато хората уморено дремеха покрай огньовете, внезапно с автомобили и четири пожарни и други, селото бе нападнато от 2000 - 2500 биячи,  въоръжени с автомати, палки и специално подготвени за този случай дървени тояги. Започна се стрелба, жесток бой. С голи ръце хората се втурваха да се бранят. Биячите не подбираха - удряха деца, жени, без разлика; стреляха, биеха с палки и тояги, с вода от пожарните обливаха хората, пускаха освирепели кучета, без да помислят за последствията, коне мачкаха хората. 

Нима може да се опише тази трагедия!”, спомня си участник в драматичните събития. При стълкновенията в Корница са убити трима души, а ранени - над 300. Десетки от ранените са в тежко състояние. 

Стотици са подложени на невиждани мъчения. 

Убитите в Корница са: Мохарем Мохаремов Барганов, Юсеин Асанов Караалилов и Халиф Мустафов Амедеин. 

След като чули стрелбата, жителите на селата Брезница - намиращо се на 5 километра северно от село Корница, и на с. Лъжница, намиращо се на 2 километра южно от с. Корница, се втурват на помощ, но са пресрещнати от милицията. Хората от с. Брезница са натикани в един полевъден водоем, където са  положени на побой.  

Там е убит е и току-що уволнилият се младеж Тефик Хаджиев.  

Същия ден в съседното село Брезница е убит възрастният Исмаил Атемин. 

Така самообявилата се Корнишка република е разбита, стотици семейства са принудително разселени в различни краища на страната, а в концлагерите* са изпратени Байрам Ибрахимов Гетов, Байрам Байрамов Дулев, Исмаил Ахмедов Дрилев, Юсейн Ибрахимов Сърманлиев, Айруш Ибрахимов Хаджиев, Исмаил Бекиров Бялков, Осман Алилов Бузев, Юсуф Ибрахимов Сърманлиев и Мустафа Фаиков Бялков. 

„Мъката, която ни беше обхванала , след тези събития, не можеше да се опише. Нима можеш да предприемеш друго име без собствена воля и да бъдеш що-годе весел и сговорчив? Наплашени, хората пъшкат с още кървящи рани; започват работа заради самата работа, а не от чувство за дълг. Занизаха се дни и години на страдание, на мъка по загубени близки и познати, на жал за невръстни сираци и млади мъже, гниещи в затвора”, спомня си жител на Корница. 

Започва се нов етап на асимилация в Пиринския край. Забранява се на хората да си викат на мюсюлмански имена, забранява се честването на празниците, забранява се на жените да ходят в националните мюсюлмански носии като шалвари, фереджета, забрадки и други. Също така се забранява обрязването на децата -  мюсюлмански обичай. 

Комунистическата пропаганда пуска версията, че в Корница бунтът е извършен от нелегална група, която е работела по указания на турската държава и е подготвяла сваляне на комунистическия строй в България.  

Местни хора обаче отричат този факт и твърдят, че това е провокация, с която се опитват да обяснят убийствата и извършения от МВР и погрома в селото. При проведената тогава операция на милицията сред жертвите е и ст.л-т Благой Златков, намушкан на седем места с нож. В ръцете си е имал АК-47, но не го е използвал, защото е имало заповед да не се стреля по хора. Главата на майор Рашков е била буквално "смазана" от удари с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож, близо до сърцето. 

Това е само част от зловещата равносметката от безумието на комунистическия режим и държавния терор на тоталитарната власт.  

Днес раните от миналото са останали, а след идването на демокрацията хората от този район се самоопределят протестно като етнически турци и отказват всякаква връзка с българския етнос.  

Вече, 28 години след падането на комунизма, българската държава не направи нищо, за да бъдат наказани виновниците за „Възродителните процеси” срещу помаците, турците и мюсюлманите в България. 

А в ръководствата на партиите в София и в управлението на страната и днес е пълно с ченгета и доносници от Държавна сигурност*. 

За изминалите 100 и повече години, колко мюсюлмани в България – помаци, турци и роми, си отидоха с „отворени очи” от този свят, затова, че им насилиха името и вярата, честа и човешкото достойнство приживе, затова, че част от политиците в тази страна страдаха и страдат от фашистки и расистки болести за някаква единна нация и за унижаване на „другите*”, които не са като тях.  

Колко много са жалките и трагични истории, и безбройните човешки трагедии от гаврата със същността на мюсюлманите, на тази малка територия наречена България?!... 

 

rodopite.net

 

0.0
Последна актуализация на:: петък 29 март 2019 14:31
Сродни статии: РИБНОВО 29 Март, 1964г. - ГЕРОИЧНАТА БИТКА на ПОМАЦИТЕ 18 Март: Победата на Османската империя при Чанаккале С Декларация, Сдружение АЛТАЙ иска замяна на 3-ти март като Национален празник на България Минимална заплата на държавен служител в Турция - 1100 лв. Проф. И. Христов Бие Камбаната: Времето ни изтича! Или влизаме в Бой Последен да си върнем държавата Прокуратурата погна Живко Мартинов от ГЕРБ по Суджукгейт* Български полицаи са откраднали цигари за над 2 млн. лв. от държавен склад! Анкара обяви бойна готовност заради гръцки провокации Република Западна Тракия- Сагата за една кръвопролитна война Новели Зарева: 3-ти МАРТ НЕ Е ПРАЗНИК НА НАЦИЯТА
КОРНИЦА 28 Март 1973г.- КРЪВ и БОЙ...

Нямате коментари все още...

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.