Кой ми открадна имота??? Това е най-задаваният въпрос от турците, родени в България- за да бъдат дискриминирани и ограбвани цял живот, при всяка смяна на режима и политиката в държавата, при ежедневните промени в Законите на страната, които се правеха и правят с цел ограбване на малкото имущество на гражданите. Българската държава е млада република, но е уникална с това, че прави мащабни поразии и чудовищни експерименти по отношение на човешките правата на своите граждани особено с турското малцинство и мюсюлманите,… а после някак си забравя да се извини и да поправи изцяло направените злини и причинените мъки. Такъв е случаят със насилствената смяната на имената на всички турци в страната, като в последствие това уж беше поправено,...но не съвсем. В края на 1984г. българската държава планово в рамките на два месеца извърши насилствена смяна на имената на един милион Турци в страната. Тези които се разбунтуваха бяха избити като кучета, стотици бяха пратени в коцентрационни лагери по ужасни и от фашистките…Минаха 5 мъчителни години на систематичен държавен терор над Турците, и тогава уж се смени режима и дойде „демокрацията”. След огромен външен и вътрешен натиск българската държава се реши да върне турско-мюсюлманските имена на Турците, но…този път не безусловно- така както ги беше отнело, а само със специално Заявление, а по късно и срещу заплащане на административни такси. Т.е. т.нар. възродителен процес в крайна сметка завърши с поредната гавра и подигравка с Турците в България.
Но точно преди да дойде тази „демокрация” 400 хиляди Турци бяха изгонени от страната. Още при самото изгонване те бяха принудени да продадат на безценица своите къщи, животни, коли и вещи. Това обаче не беше достатъчно, българската държавна машина, като един зъл гений по най-услужлив начин подготвяше следващата си стъпка- Как да проведе най-мащабното изземване на недвижимото имущество- земите на гражданите, от което пострадаха пак особено турците в страната.
Със специални закони се проведе т.нар. възстановяване на земеделските земи и горите на гражданите, но…пак не беше безусловно. Гражданите трябваше да минат през дълга и мъчителна процедура по подаване на заявления, повторно подаване на заявления, многократни явявания пред т.нар. поземлени комисии, изчакване на съдебни решения и т.н. Изисквания като съгласие от всички наследници направиха невъзможно възстановяването на земите на хиляди граждани.
Поради унищожаване на землячески регистри други хиляди граждани не успяха да си възстановят земеделските земи. А стотици хиляди Турци, наскоро изгонени в Турция дори и не разбраха, че имат право да си възстановят наследените от дедите си земи, докато на 13 Май 2007г. т.нар. поземлена реформа приключи окончателно. Тогава, какво все пак се случи със земите на стотици хиляди Турци граждани на България.
Тези земи останаха за държавата, а в по голямата част за Общините, като общински поземлен фонд.
Друга значителна част от тези земи обаче, бяха заграбени от селските кметове или техни роднини и близки, особено там където земите се връщаха с т.нар. „свидетели*”, поради липса на землячески регистри.
Така например стотици кметове на села (основно от ДПС) в Кърджалийско изведнъж се превърнаха в големи земевладелци, понеже успяха да "откраднат*" десетки или стотици декари земеделска земя на свои съселяни изгонени в Турция.
Всички тези ДпС-кметове се оядоха още повече, след като от 2007г. насам получават и десетки хиляди левове Европейска субсидия за тези земи.
Особено в Общините Кърджали, Кирково и Крумовград има селски кметове, които заявяват стотици декари земя като пасища и ливади за евросубсидии. Естествено правят го скрито, от името на свой роднина.
В крайна сметка се оказва, че Турците родени в България в 20-ти век, бяха дискриминирани, насилени да си сменят имената и вярата, избивани като кучета и изтезавани в концлагери, а земите им наследени от столетия, бяха тотално разграбени от страна на държавата, общините и селските кметове.
И днес по улиците на Кърджали, Джебел, Ардино или Момчилград често ще срещнете Турци, които споделят тази своя болка за иззетите им ниви и земи.
Те постоянно питат- КОЙ ми открадна нивичката? Къде са земите на баща ми, на дядо ми...??
Лошото е, че България не е отговорна и правова държава като Турция или САЩ например, където може да докажеш правото си на собственост и с документ отпреди сто години.
Българският Закон за възстановяване на земеделските земи изрично анулира всички издадени преди това актове за собствеността на земите, естествено с цел да се извърши безпроблемно изземване на огромно количество от земите на гражданите от страна на държавата, общините и…селските кметове.
И така: КОЙ ми смени името и КОЙ ми открадна нивите???... КОЙ=КОЙ
rodopite.net