Карадайъ се изложи като „кифладжия*” пред Турци в Кърджали
Осъзнавайки, идеологическата безизходица, в която изпаднаха след като партия ДпС се отрече от Турция и от турците, някои ДпС-ари продължават да се излагат, като „кифладжии*” при своите срещи с хората по места.
Загрижена, за топящия си електорат, агентурната* партия ДпС, проведе няколко срещи и с кърджалийци преди няколко седмици.
На тези срещи, проведени все в „комунистически* формат", повечето хора пак бяха докарвани под строй и само гледаха умно и ръкопляскаха по знак, като на събрание на Сталин.
На едно от тези събирания, кмета на Кърджали Хасан Азис, пак започна да бръщолеви измислици и смешки, че ДпС били „балансьори”,„пазители на толерантността” и „европеизатори”…
На друго събиране в кърджалийския кв. „Възрожденци”, назначеният за председател на Догановата партия- Мустафа Карадъйъ се изложи тотално след, като будни Кърджалийци го обориха и доказаха, че „загрижеността” му за турците е фалшива.
Там Карадъйъ уж започна да лансира своята загриженост и виждането си, че „Възродителният процес*” или процесът за асимилация на турците в България, трябвало да влезе в учебниците по история.
Млад мъж от присъстващите обаче му възрази със следния довод: „Г-н Карадайъ, вие НЕ сте прав, т. нар. Възродителен процес засега НЕ трябва да влиза, в учебниците по история, понеже той НЕ е завършил!? Процесът на асимилация на турците в България продължава и днес.” каза младият мъж от публиката, пред сащисаните* погледи на турските комунисти от ДпС.
Настана суматоха, свикнали само да ръкопляскат и да ядат кюфтета с бира на събранията, повечето ДпС-ари започнаха да се споглеждат с недоумение и да шушукат като страхливи мижутурки.
Карадайъ, успя да събере мислите си след няколко минути и видимо ядосан се обърна, към младия мъж с: „Защо да не е приключил „Възродителния процес”?!”
Младият турчин от публиката стана и отговори така: „И днес по закон аз нямам право да говоря на своя език на улицата; Децата ми са задължени да декларират, че са българи- още на 7 годишна възраст в училище първо ги задължават да рецитират стихотворението „Аз съм българче*” ; Децата ми НЕ могат да учат турски език в училище поради ограничението за минимален брой деца за образуване на паралелка, учебници по турски език не са печатани от 25г. насам, а дори баща ми е имал право да се обучава по турски език преди 50 години; Ние турците в България, въпреки, че сме почти един милион, нямаме статут на национално малцинство и нямаме право на формално етническо самоопределение…”.
Този път, настана пълна и злокобна тишина в помещението на събранието на ДпС, всички вътрешно се питаха: „Откъде пък се взе тоя?! Какво не му харесват биричката или свинските кюфтета та ни разваля рахата?! … Абе тоя да не е ДОСТаджия?!…”
Но, пък го познаваха, младият мъж беше в ДпС от доста време, … явно в тази партия има и хора, които разсъждават трезво и реалистично и които все още се гордеят със своя произход и език.
При това изложение на фактите за продължаващи усилия за асимилация от страна на държавата, Мустафа Карадъйъ се срина напълно, и почти истерически започна нагло да се кара, на осъзнатия млад мъж с думите: „Ами тогава, ти ела на моето място и си искай правата от държавата…”.
Но младият турчин не се стъписа и отговори: „Вие, трябва да защитавате етническата ни същност, нали затова ви избираме на изборите”.
Така, събранието на ДпС завърши доста конфузно, а един човек се осмели да каже, че „Царят е гол*”, че българската държава и днес продължава с асимилационните си подходи към турците и помаците в България, като се набляга най-вече на езиковата асимилация. Ето защо нашите деца турчетата, днес не владеят граматически своя майчин език, и в уж демократична и европейска България, реално не им се позволява да учат своя език в училище, нямат право и да ползват своя език, понеже турският се счита за „чужд*” език.
Да, езикът на един милион турци-български граждани абсурдно е квалифициран от българската държава като „ЧУЖД*” за България?!
Но изглежда, че единственият дерт* на ДпС е „обръчът от фирми*", общинските бюджети и обществените поръчки, и за повечето ДпС-ари няма значение дали ще забравят езика си или ще сменят своята религия и своята човешка същност.
И тази алчност и продажност на ДпС-арите води до неименуемия крах на агентурната им партийка.
rodopite.net