Карл XII-кралят на Швеция, който беше спасен от Турците!
Има една интересна случка от историята, свързана с най-великия Шведски крал- Карл XII. Безспорно това е кралят на шведите с най-добра военна стратегия и голям принос за икономическото развитие на средновековна Швеция, но при един поход срещу Руското царство, след серия от непредвидени събития свързани със забава на помощ от неговите съюзници и лоши климатични условия, след решителната битка, следва поражение за шведите при Полтава/днес в Украйна/1709г., и кралят е едва спасен от съюзническите конници на Казашкия хетман Иван Мезепа и изнесен в безсъзнание от бойното поле и със 1500 свои войници, се озовава на границата на Османската империя, където иска убежище. Той е приет в Османската империя, където се издава специален ферман за посрещането му като гост на империята и се поемат всички разходи за неговия престой и на неговите войници в продължение на цели 6 години. По късно Карл XII се завръща в Швеция заедно с оцелелите си войници, и води военна кампания срещу Норвегия. Интересно е да се отбележи, че при завръщането си в своята родина тръгва от Одрин и преминава през Странджанския регион, където общува и с български селяни и в много села тогава именуват мъжките момчета с името Карл в негова чест.
През 1718г. Карл XII е убит от случаен куршум в главата, при обсадата на норвежката крепост Фредрикшелд, тогава под властта на Дания.
Но докато е гост в Османската империя, в продължение на шест години, Карл XII продължава да управлява своята държава, чрез кореспонденция и указания до своите придворни и подчинени. Ето какво пише великият шведски крал в писмо до сестра си и за турското гостоприемство: „Ако бях заловен в Полтава, щях да бъда затворен и със сигурност това щеше да е моята смърт. Първо бях спасен на брега на река Бург /от Казаците/, след, което опасността за живота ми пак беше голяма, но пак бях спасен/от Турците/. Първо се уплаших, че ще ме оковат във вериги и ще ме хвърлят в затвора, но аз не съм окован, и не съм в затвора а съм свободен и свободен да живея както намеря за добре. Но тука съм „затворник” на постоянна учтивост, привързаност/човечност/, благодушие и благородство, към мене. Турците ме „оковаха” в тези диамантени вериги. О само да знаете, колко е хубаво да се живее с толкова благородни, внимателни и привързани/човечни/ хора като Турците.”
rodopite.net