Новини  

Имала душа на ангел*-Леля Хамиде- Една Човешка Трагедия от т.нар. Възродителен процес

0 Коментари
2077
23 мар 2017

Имала Душа на Ангел*

Село Белополци се намира почти на кръстопътя за Крумовград, Хасково и Ивайловград. В миналото това място е било много оживено. Тук се провеждал известният панаир на Акча алан, конни кушии, пехливански борби. До 1989-та е било с многобройни жители (около 600). "Голямата екскурзия" изпразва много от къщите и отново разделя родовете след поредното изселване. Турците напускат родните си места само по една причина - комунистическия режим насила смени турските им имена с български и забрани езика, обичаите, фоклора, религиозните има обряди. Много семейни гнезда опустяха, селата се смалиха почти на 70-80% от наличното си население. 

По време на възродителния процес, както на много места и тук населението е насилено, понесло побоища, интерниране, затвори. Един от фрапиращите случаи е този с Хамиде Ширин. За него се разказва нейният плененник Сабри Исмаил Орду:

"Леля ми Хамиде Мехмед Ширин е родена на 19.02.1938 година в съседното село Пелин. Омъжила се за калеко и дошла да живее в Белополци. И майка ми е от там. Две сестри се женят за двама братя.

Тя, освен нивата с тютюна и животните в обора друго не знаеше. Беше една от най-почитаните жени в селото. Четеше дуа за курбан, за помен, подготвяше умрелите жени за погребение, учеше децата ни на мюсюлманските добродетели. Беше жена на почит, защото не всеки може от корана да чете и да води дуа за помени, курбани и други случай.

На 29.11.1984-та сутринта селото ни се събуди обкръжено с милиционери и войници. Предния ден бяха сменили имената на турците в съседните села. Никой никъде не можеше да излиза и влиза. Започнаха да сменят имената ни с български. Хората не искаха, отказваха, противяха се, бягаха към гората, но нали е завардено и всеки избягал го връщаха в селото. Можеше ли срещу въоръжени хора да се опълчиш. Последни бяха останали семейството на леля ми Хамиде и калеко Хасан. Те се заключиха в къщата и не пускат никого да влиза. Отвън войниците и милиционерите викаха уряха по вратата, но те не отваряха и не отговаряха. Когато започна да се стъмва един от милиционерите разби прозореца и нахълта в стаята на къщата. Те живееха в тази стая. Когато влиза милиционера бутнал печката и кюнците се стоварили на главата му и го наранили. Той отвори вратата на другите и те влязоха вътре. Какво стана там - не знаем. Арестуваха ги. Леля я бяха хванали за краката и влачиха от тях до кметството. Главата й се удряше по земята и цялата се разкървави. Когато я влачиха по стълбите нагоре, ударите на главата по стъпалата се чуваха и кървите повече течаха. Това бяха Поповски, Георги Чакъров. Общинският секретар Павел Кирчев и той се намеси. Какво стана вътре - не знаем. Откарали после леля в психиатрията. Мисля, че бяха я и били и тя се е побъркала. Калеко откарали в болницата в Кърджали. И него бяха били. Бяха го затворили в една стая и никой не пускаха при него, пазеха го милиционери.

Ние тръгнахме да тръсим къде са. Не ни казват. Стигнахме дори до прокурора, но пак не ни казаха.

Месец март 1985-та бе насрочено първото дело срещу леля и калеко. Леля не говореше. Само мълчеше. Отказваше да говори. И ние не знаем защо. Цели 6 месеца не е проговорила. Опитахме се да хванем защитник на леля, но от Държавна сигурност го предупредили да не ходи на делото. Един от свидетелите каза, че уж леля била ударила милиционера с брадва, та го е ранила, а то всъщност като нахълтвал в стаята кюнците на печката паднали върху му.

Осъдиха ги по чл. 116 - опит за убийство на държавен служител. На леля дадоха 18 години в Сливенския затвор, а на калеко 16 години. И в затвора леля все е мълчала. Опитала да се самооубие, като се намушкала с ножица. Оттам я откарват в затвора в Ловеч. Много тичахме по прокурори, партийци, събирахме и подписи за нея, но нищо не помогна.

След 1990 ги пуснаха. Леля, от страх и прекарания стрес бе получила диабет, а калеко в затвора бе получил запек.

По време на демокрацията правих много опити да бъдат реабилитирани и да им се отпусне някаква помощ, но всичките ми тичания, се удряха като в скала. То в областните градове ли не ходих, в министески съвет ли не подадох, чрез ДПС ли не опитах, но нищо. Влизам в някаква инстанция, казват ми "да, всичко е наред", след малко излизат и казват "не". Уж всичко е точно и документи и молби, но след време или отказ, или променят обещанието си.

Отидоха си и двамата от този свят обвинени като престъпници по най-суровите закони. Първо калеко, след около три години и леля. Остана споменът за онзи кървав ден и гледката пред очите на цяло село, как я влачат за краката, а главата й се удря по пътя и стълбите цялата в кръв..."

Спомени за леля Хамиде чухме и от нейна съкилийничка, Фердие - момичето осъдено за листовки с недпис "Няма да си сменяме имената. Ние сме турци!" (за нея писахме по-горе).

Фердие Ибрям:

"В сливенския затвор бях в една килия с жена на 40-45 години. Не говореше с никого. Само вечер когато лягаше си поставяше ръцете, както на умрелите и това ме озадачаваше. От другите затворнички и пазачите научих, че е "Убийца!". А аз не се страхувах от нея. По нищо не приличаше да е убийца. Очите й бяха вечно пълни със сълзи и отчаяние. По-голяма, изписана мъка по лицето на човек, не съм виждала. После я откараха някъде. Коя беше, как се казваше,  какво стана с нея, така и не научих."

Това е била нашата леля Хамиде. С мълчаливият си протест срещу една несправедива система, която от божи човек я "направи убийца". Нека виновните бъдат наказани свише. Така казват мюсюлманите по света. Те имат един Аллах, на който се осланят и в радост, и в беда.

На всички наши майки, жени, деца; на всички наши жертви на възродителния процес Аллах да дава покой и мир в отвъдния свят! Амин! 

 Емел Балъкчи

Последна актуализация на:: сряда 14 март 2018 09:35
Сродни статии: Петиция за oтменяне на 3-ти март като национален празник на България След Турците и Македонците са против честването на 3-ти Март, като „национален празник" Изкуството на Байрям Байрямали Деца в Кърджалийско ОДЗ си играят в мръсотия Златото поскъпна до 6 годишен рекорд ДПС-Кърджали от 6 месеца не дава отговор за стая за изучаване на Турски език Намаляването на ДДС-то било вредно в България!? Хотел във Варна краде ток за хиляди лева Кръчма в двора на Кърджалийско училище Симпозиум за 30 годишнината от прогонването на турците от България
Хамиде имала душа на ангел

Нямате коментари все още...

Остави отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.