Една смела туркиня пита: „Накъде народе мой?!”
"С меча в ръка, гордо вдигната глава, по-бърз от стрела смел воин си бил народе мой! Не си коленичил, а в битки победи си завоювал.
Защо сега толкова си обрулен и смален?
За Родината България редом с Асен, Иван, Стоян на бойните полета телата си оставял.
Но, почти никъде в историческите хроники имената /на турците и мюсюлманите загинали за България/ не са споменавани.
В дълбоката провинция в с. Врани кон има три безименни гробища. Безименни гробове на онези, които не са се завърнали от бойните полета за своята Родина България.
Защо още в зората на социализма предупреждението от големия брат-батюшка:"С тюрками осторожно".
В какво се провинихме?
Не бяхме ли все заедно кога заливахме основите на социализма?
В знак на признателност ли беше онова човешко безумие- „Възродителен процес”?
Невинни жертви, посегателство над човешкото достойнство…
България е била 500 години под Османско владичество.
Как българският народ е успял да запази своята вяра и език за толкова години?
А ние , мюслюманите , за такъв кратък период от време почти загубихме вяра и език.
Аз казвам: " българския език не го научихме, а матерния го забравихме".
Защо ли казвам, че българския език не го научихме?
Ами винаги така са ни втълпявали и втълпяват .
Значи, аз съм нещо като стока втора ръка.
А турския език колко от нас го владеят? Много малко. Може да го разбираме, говорим на нашия си диалект. С шепа запас от думи не е владеене на езика. За да не бъда голословна ще дам един пример.
Преди 2-3 години от Турция, Адапазаръ, дойдоха гости в училище, където работех. Нашата среща с гостите беше с преводач. Мой бивш колега по Турски език превеждаше, макар 100% учителите бяхме турци.
Да. Много жалко, че стигнахме до това ниво.
А какво ще оставим на идните поколения?
Накъде вървим?
Господа политици, не мислете с кои ще сте в коалиция, а се замислете за своя народ!
Накъде народе мой?!"
Автор: Фатме Чаушева- учител по литература