Въпреки, че България е най-бедната Европейска държава и няма почти никакви научни, технологични или индустриални постижения, трябва да се признае изключително успешната й асимилационна политика спрямо малцинствата в страната.
В историята на нова България, веднага след освобождението от Османска власт, първата асимилационна политика е приложена спрямо македонците в територията на страната. Започва се посредством организации създадени през 1890г. в Солун. А в началото на 20-ти век, под лозунга „Свобода за Македония“, и с руската мечта за излаз на топли морета, се създават специални четнически групи ръководени от български армейски офицери.
Тези четнически групи започват обща етническа чистка по цялата територия от Македония до източна Тракия, нападайки и изселвайки всички, които не са етнически българи.
Поради асимилационните методи прилагани от българската армия по време на 1-вата Балканска война, България печели враждебно отношение от всичките си съседки, което става и причина за втората Балканска война, когато страната е нападната и унизена едновременно от всички съседни държави.
Но, въпреки усилените опити за побългаряване на македонците по време на 1-та и 2-рата Световни войни, не се постигат асимилационни успехи.
И въпреки, че някои български политици днес се опитват да лансират идеята, че с македонците са „един народ- две държави“, но по чудо(!) македонците не се чувстват българи.
Ако днес на македонци от Куманово до Манастир/Битоля/ кажете, че някои политици в България твърдят, че са „един народ-две държави“ с Македония, то като отговор най-вероятно ще получите дълга псувня към този български политик. От по-образованите македонци пък отговорът ще е от рода на: „Ние дадохме на бугарите/българите/ четмо и писмо, но акъл не можахме да им дадем…“
Както се вижда асимилационната политика на България извън нейните граници е напълно неуспешна и след позорното поражение от Балканската война, България повече не посмява да прилага открита асимилационна политика зад граница.
НО… Дали това е така и в границите на България?
След позорното поражение от 1-вата Балканска война, България насочва, жестоката си асимилационна политика спрямо Помаците в страната. Започва се с принуда за християнизиране на помаците в Родопите, съпроводено с тотално насилие и изселване. Но, започналата и завършила нещастно за България 1-ва световна война, както и условията наложени на България, временно възпират асимилационните мераци на българската държава към помаците. Асимилационните методи спрямо помаците обаче, се възобновяват при първата промяна на международното статукво малко преди и по време на 2-рата Световна война.
След 2-рата Световна война, България е оставена под сферата на влияние на Съветския съюз и с първоначалната еуфория на това, започват да се дават определени права на малцинствата в страната. Така например, тогава няма проблем, училища, читалища и кооперации в регионите с преобладаващо турско население да се именуват с имена на турски дейци и писатели комунисти, като: Мустафа Супхи, Назъм Хикмет и Сабахтин Али. През този период, в училищата в тези региони дори се преподава на турски език и почти всички учебници на народната просвета се издават на турски език за децата на турците в България.
Но, през 60-те години, явно държавната конюктура пак премина в ръцете на радетелите за асимилация и седмичните часове по турски език в училищата се намалят на 4, ограничава се печатането на учебници на турски език, започва и преименуване на учрежденията и кооперативите, като имената на турските комунисти Мустафа Супхи, Назъм Хикмет и Сабахтин Али се заменят с българските имена като Д.Благоев, Н.Вапцаров и т.н.
През 70-те години българската държава започва ново тотално и жестоко преименуване на помаците, а през 80-те години се престъпва към преименуване и на турците в страната. Посмелите да се опълчат са избити, пращани в концлагери, изселвани или преследвани от режима.
През 1989г. започва и принудителното изселване на стотици хиляди турци…
Днес, подчертавам, че асимилацията в България-като държавна политика все още се прилага. Прилага се защото в България няма Граждански сдружения, които да се възпротивят на това. Ако в България, гражданското общество беше будно и се възпротивяваше на асимилационната държавна политика, то България като една малка и силно зависима страна едва ли щеше да посмее да продължи да прилага асимилационни политики спрямо малцинствата и днес.
Но, затова е нужно /от малцинствата/ да има личности, които да ръководят такива Граждански сдружения. За съжаление, обаче не само че в България днес няма етнически турци, които да си защитават правата, а и почти всички по-образовани представители на турския етнос сами са се побългарили или се побългаряват.
Примери ли?
Един фрапиращ такъв пример е проф.Ибрахим Татарлъ, по-точно внукът му.
Учудихте ли се?
Когато преди 15-16г. на една конференция, се оказа, че и внукът на Ибрахим Татарлъ не владее турски език, аз самият също се учудих. Тогава, дори му подхвърлих, че трябва да научи майчиния език на своя дядо. Той ми отговори, че ще го научи. Но, същият „внук“, който срещнах през 2006г. при участието му като гост на конференцията на ДПС, нямаше никакъв напредък с турския език…
По мои наблюдения, всъщност повечето от турците живущи в София днес не владеят турски език- писмено или говоримо.
Положението не е по-различно и сред ръководството или депутатите на ДПС. Децата или внуците на тези политици, които могат да общуват на турски език се броат на пръсти.
А през 2006г. имах възможността да наблюдавам националната конференция на ДПС. Тогава видях, че лидерът на тази партия никога не общува на турски език нито с делегатите на конференцията, нито с партийните функционери. Всъщност, трябва да отбележа, все пак че станах свидетел на псувнята му на турски-“a…k ağızlı” по адрес на партиец с името Ерол…
При всички избори в партия ДПС обикновено се използват турски изрази състоящи се само от две турски думи, като например: “ dört dörtlük”(четири по четири), или “b….ü sıkıysa”(ако му стиска г...а).
Това е настоящата жалка картина с езиковата грамотност на турците в България….
Ако искате го наречете „Стокхолмски синдром“, или нещо друго…
Ако искате пък като щраус, пред наближаващата опасност си заровете главата в пясъка или както мен се сърдете на съдбата…
Ако към днешна дата в България:
– Част от внуците на Помаците се самоопределят като християни…
– Попове от помашки произход предвождат християнските дейности…
– Внуците на турския писател Ибрахим Татарлъ не владеят турски език…
– Турски поети и писатели не могат да общуват на турски със своите деца или внуци…
– Лице от турски произход, изпълнявало длъжността вицепремиер в България, не може да общува на турски с детето си…
-Лидерът и повечето ръководители на партия/ДПС/, с изключително турски електорат не могат да общуват на турски език с децата или внуците си…
– Децата на общинските кметове и другите турски интелектуалци никога не са изучавали и сега не изучават турски език…
– Около 50% от изселените през 1989г. в Турция все още официално ползват дадените им славянско-християнски имена…
– Част от изселеното в Турция, турско население или част от турците в България се смятат, че принадлежат към някаква измислена “Маджър” етническа група…
- Част от тези „Маджъри“ на своите сватби в Истанбул, Бурса, Измир с пълно гърло пеят български песни като „… момее гиздавааа…“ а други им аплодират…
– Над 90% от младите мюсюлманите в България дори не знаят сурата Фатиха, която е най важната молитва от корана…
Всичко това не трябва ли да се признае и запише като успешна асимилационна политика на България спрямо малцинствата в страната?...
Дурмуш Арда
Превод от турски: rodopite.net
Виж също:
Етническата Асимилация на турчетата в България Продължава!!!
http://rodopite.net/blog/ietnitchieskata-asimilaciia-na-turtchietata-v-blga/