Езикът на верската и етническата омраза, придобиват все по-официален характер!
БХК: Държавата остана глуха за правата на човека през 2017 г.
"Като цяло 2017 г. бе година на застой в защита на правата на човека и на влошаване на ситуацията в няколко основи сфери. Властите и публичната сфера в България останаха глухи към правата на човека, а българското общество, представляващо уязвимите групи от населението, не успя да предизвика тяхната загриженост".
С тези думи председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев представи доклада за правата на човека в България за отминалата 2017 г.
По думите му през 2017 г. в медиите се е създала една неблагоприятна кампания на лъжи и фалшификации по отношение на Истанбулската конвенция. "Тези фактори повлияха съществено върху посоката на държавната политика спрямо най-уязвимите групи в обществото ни - жени, хора с увреждания, етнически и религиозни малцинства", констатира Кънев.
Диляна Ангелова, изследовател в отдел "Мониторинг и изследвания" в БХК припомни, че ратификацията на Истанбулската конвенция е предизвикала голям скандал в края на миналата година, въпреки че конвенцията гарантира най-високите стандарти за превенция и защита на насилие срещу жени.
Според проучване на съдебна практика по дела за убийства през 2017 г. са били постановени 29 присъди по дела за умишлени убийства, опити за убийства и причинена смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда на жени над 14-годишна възраст.
"Подсъдимите по 27 от делата, или в 93% от случаите, са били мъже, като в 44,4% от случаите убийствата или опитите за убийства са извършени от настоящия или бившия партньор на жертвата", каза Ангелова.
Според нея "Неприемането на т.нар. Истанбулска конвенция представлява сериозен регрес в сферата на правата на жените". България е на едно от последните места по съобщаване и гласност на насилието над жени, каза тя без да уточнява как конвенцията би променила тези факти.
От БХК заявиха, че през 2018 година ще представят още по-категорично насилствената смърт над жените, за която липсва в българската статистика.
Красимир Кънев засегна и темата за положението в България с принудителните евикции (предимно разрушаването на постройки в ромските гета). Според анализаторите от БХК ситуацията отчасти се е влошила и заради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи подкрепа сред крайните националисти, които участват в правителството.
За поредна година не се предприемат никакви стъпки от Европейския съд по правата на човека по случаи с принудително разрушаване на домове на роми. "Много от засегнатите лица са от Асеновград и кв. "Орландовци", заяви шефът на БХК.
Яна Тавание, директор "Кампании" в БХК, представи анализа в областта на свободата на словото. Според нейния доклад в България фалшивите новини заемат водещо място в живота на хората.
"В годишното онлайн изследване за свободата на словото у нас, проведено от Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ-България) през 2017 г., взеха участие рекорден брой журналисти от цялата страна - 200", констатира Тавание.
Тя посочи, че от тях 42,4% оцениха свободата на словото в България като "лоша", 27,8% дадоха оценка "много лоша", 25,3% - "задоволителна", и едва 4,5% - "добра", се казва в доклада.
Политическият натиск, според над 75% от анкетираните, е най-често срещан в българските медии. Той е следван от икономическия натиск (61,6%). След това е натиска от рекламодатели (58,1%), административния натиск на държавно и общинско ниво (43%) и заплахите от криминални групировки (13,1%).
Формите на натиск върху журналистическата работа включват разпространението на клевети, посочено от над 41% от респондентите, изнудването (35,9%), съдебното преследване (29,3%), физическите заплахи (13,1%) и онлайн тормозът (11%).
Ето и резюме на годишния доклад на БХК за правата на човека в България през 2017 г.
- През 2017 г. в България продължи съществуващата от години тенденция да се допуска, одобрява и дори да се възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. През октомври лидерът на ултранационалистическата партия НФСБ Валери Симеонов, понастоящем заместник министър-председател и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, бе осъден заради антиромската си реч на омразата.
Тука ще конкретизираме, че със съставянето на националистическото правителство през 2017та, използването на ЕЗИКА на ОМРАЗАТА, започна да придобива все „по-официален характер*”, като преди месец дори прокурорката от Пазарджик- Недялка Попова направи недопустимо расисткото изказване.
Преди пет месеца, Боян Саръев- представител на Българската православна църква от Кърджали, също използва езика на верската омраза срещу всички мюсюлмани в България и то от ефира на една от националните телевизии.
- Ситуацията с религиозните свободи в България не отбеляза прогрес. "Обединените патриоти", коалиционен партньор в правителството, внесоха в парламента проектозакон срещу "радикалния ислям", който ако бъде приет, може да доведе до ограничаване на религиозните свободи на множество деноминации, включително и на мюсюлманите в България. През 2017 г. станахме свидетели на поредица от вандалски нападения срещу мюсюлмански храмове и антисемитски прояви.
- Ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече четвърта поредна година. Също така търсещите закрила многократно са сигнализирали през годината за инциденти на словесна и физическа агресия, както и преки нападения и обири в близост добежанските центрове, които остават неразследвани. България отбеляза рязък спад на броя на търсещите закрила, поради драконовски мерки по контрол, въведени от Турция на изходните ѝ граници.
- Остават сериозни проблеми с незаконната употреба на сила от служители на правоохранителните органи. Всеки четвърти анкетиран от БХК затворник съобщава, че е бил жертва на полицейско насилие по време на задържане, което по правило остава безнаказано. През 2017 г. не бяха предприети никакви мерки във връзка с препоръките в публичното изявление на Европейския комитет против изтезанията от 2015 г.
- България подписа Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулската конвенция) през 2016 г., но кампанията от клевети и манипулации по отношение на съдържанието на този международен договор, която се развихри в края на 2017 г., доведе до оттеглянето на законопроекта за неговата ратификация. Конвенцията гарантира най-високите стандарти за превенция и защита на насилие срещу жени и неприемането му представлява сериозен регрес в сферата на правата на жените.
- През 2017 г. положението в България с принудителните евикции на роми от единствените им жилища продължи да бъде сериозен проблем. То се влоши, отчасти заради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи подкрепа сред крайните националисти, участващи в правителството. За шеста поредна година не се предприеха мерки по изпълнението на решението Йорданова и други срещу България на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), касаещo случаи на принудително разрушаване на домове на роми.
- Драстичното влошаване на свободата на изразяване в Българияпродължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии.
- Продължава липсата на какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010 - 2011 г. През декември 2017 г. Комитетът на ООН срещу изтезанията изиска от българското правителство да възобнови тези разследвания и да докладва резултата до края на 2018 г.
- Дългоочакваната реформа в детското правосъдие не се състоя и през 2017 г., като готвеният Законопроект за отклоняване на непълнолетни от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки не се внесе от новото правителство, въпреки че това беше заложено в управленската програма.
- Деинституционализацията продължи да губи темпо и остана в застой, особено на децата с увреждания до тригодишна възраст. Държавата остана далеч от очакваната прогноза до 2020 г. - с 30% да намалее броят на децата, ползващи формална грижа.
- Гражданският достъп до затворени институции с цел мониторинг на правата на човека бе ограничен. Изследователите на БХК не бяха допуснати до интернатите в страната, както и до психиатричните болници и домовете за медико-социални грижи за деца. В миналото мониторингът на БХК и на други независими организации установи системни нарушения в тези институции. Те бяха признавани само когато ставаха публични.
- В края на годината броят на неизпълнените решения на ЕСПЧ е 262. Делата, по които наблюдението бе прекратено през годината, са в основната си част относително тривиални. Делата, засягащи сериозни структурни проблеми с правата на човека в България, продължиха да бъдат под усилено наблюдение.
rodopite.net