Анкара и Вашингтон с убийствени критики за състоянието на човешките права в България
Въпреки, някои свои различия във вижданията си за Близкоизточния проблем, правителствата на Турция и Америка са с еднозначно негативна оценка, по отношение на НЕспазването на човешките права и дискриминацията в България.
Преди няколко месеца председателят на Комисията за човешки права във Великото Национално Събрание на Турция- Мустафа Йенероглу, заявява пред БТА следното: „Нашите сънародници са изправени пред сериозни трудности - неизучаването на турски език, което обрича на забрава майчиния език, нападенията срещу джамиите, дискриминацията."
Тогава, Йенероглу критикува българските институции заради проблемите на българските турци и мюсюлмани. В изявлението си той подчертава, че теглилата на българските турци са все още пресни, въпреки че са изминали 28 години.
Мустафа Йенероглу изразява недоволството си от факта, че изучаването на турски език не е включено в задължителните учебни програми, а е свободно избираема дисциплина. Часовете по турски език се провеждат в късните часове на деня, което според Йенероглу е пречка за нормалното протичане на учебния процес и намалява интереса към изучаване на майчиния език.
Той е недоволен и това, че българската държава не позволява предавания на турски език, както и откриването на турски радио- и телевизионни канали. Според Мустафа Йенероглу това е показател, че остатъците от асимилационната политика все още продължават да действат.
Мустафа Йенероглу вижда проблем и в това, че българските турци не са представени достатъчно в държавните учреждения, въпреки че представляват значителна част от населението на България.
Според Йенероглу участието в правителството на крайнодесни партии е предвестник на нови проблеми за турците и мюсюлманите в България.
Преди два дни Държавния департамент на САЩ публикува Доклада си за 2017 г. за спазване на човешките права по света, включително и в България.
Според американските власти най-значимите проблеми, свързани с правата на човека у нас, включват: тежките условия в затворите и местата за лишаване от свобода; липса на независимост на съдебната система; корупцията на всички нива на управлението; трафикът на хора; насилието на мнозинството от обществото срещу етническите малцинства.
Държавният департамент подчертава, че българските власти почти не предприемат наказателно преследване и наказание на служители в службите за сигурност и на други места, които са извършили нарушения на правата на човека, и безнаказаността е проблем за страната.
В доклада са изброени случаи на полицейско насилие, довели и до отнемането на човешки живот (арестът на Аспарух и Шибил Добрушеви в Бохот, при който бащата умира от инфаркт, а синът е с счупени ребро и ръка), цитират се и констатациите на експерти към ООН за това, че физическите посегателства в полицейските арести могат да бъдат определени като мъчение.
Държавният департамент изброява корупционните практики, характерни за България (подкуп, конфликт на интереси, присвояване, търговия с влияние и др.), като подчертават, че те са характерни за всички нива от управлението и държавната администрация.
В същото време анализи на различни неправителствени организации посочват редица проблеми със защитата на правата на представителите на различни религиозни и етнически малцинства. Това се съчетава с предразсъдъци в обществото срещу много от уязвимите групи в т.ч. срещу мюсюлманите в страната.
Докладът обръща внимание и на влошаващата се медийна среда у нас. "Остават притесненията, че корпоративният и политически натиск, в съчетание с растящата и непрозрачна концентрация на медийна собственост и разпространителски мрежи и, на трето място, правителствената регулация на ресурси и подкрепа за определени медии заедно са нанесли смъртоносен удар на медийния плурализъм", констатират американските власти.
Според Доклада на САЩ за състоянието на религиозните права за 2016г. за България: ”… Мюсюлмани, евреи и Свидетели на Йехова сигнализираха за случаи на вандализъм срещу молитвените им домове.”
„…Мюсюлмани се оплакваха от липса на съдействие от страна на властите по реставрацията и поддръжката на исторически джамии като Макбул Ибрахим Паша в Разград, обявени за паметници на културата от национално значение и стопанисвани от Министерството на културата. Община Гоце Делчев продължи да отказва разрешително за строеж на джамия с мотива, че парцелът е заделен за търговски център. Столична община продължи да отказва разрешението за изграждане на втора джамия в София с мотива, че молбата за разрешително за строеж не била пълна. Към края на годината все още мюсюлманската общност не бе предприела по-нататъшни действия и по двата случая…”
rodopite.net